Вапцаров в чалга рефрен.
Певицата Антонина в еротично бельо и с подканващи пъшкания рецитира "Прощално". Епилиран мъж от фитнеса, обект на желанието. Въпрос на време беше. Трябваше да стане. Понеже вие никога нищо не казахте.
Нищо не казахте, когато Азис виеше във фалцет в началото на Милениума и постепенно се превръщаше в звезда и идол за подражание. Казахте: "Може да е всякакъв, но има хубав глас."
Нищо не казахте, когато цяло поколение отрасна пред телевизия "Пайнер" и нахлузваше същите ботушки, същите дрешки, същите накурвели представи, докато в главата му не започнаха да циклят единствено рефрени за скъпи коли, лесни жени, водка с утеха и нескончаеми ай-ле-ле-ле. Казахте: "Какво пък, нека младите да се забавляват".
Нищо не казахте, когато десетки градове в провинцията затвориха кина, театри, оркестри и всички пътища от училище започнаха да водят към единствената чалготека. Казахте: "Ми то си е задръстено тука в провинцията".
Нищо не казахте, когато беше ясно, че подмяната на ценностите и кризата в културата е стигнала дотам, че вече растат алитерати с висока функционална неграмотност, но невротично самочувствие и грандиозни мечти за огромни суми. Казахте: "По социализма май беше по-добре", защото...това е единственото, което повтаряте от 30 години.
Нищо не казахте, когато театрите бяха наводнени от постановки, чиято единствена цел бе да разсмеят драгия зрител и така да спомогнат за доброто му храносмилане, докато хуморът им бе застинал в епохата на подхлъзването върху банан, но пък за сметка на това с любимите актьори от телевизионния екран. Тогава казахте: "Искам нещо, ама по-така, да не ме товари много-много, сеш'се".
Нищо не казахте, когато вестниците изтъпяха толкова много, че хвърлиха котва към жълтото дъно и сега обработват третата възраст, единствената, която им е останала. Казахте: "Той баща ми си взема "Уикенд" всяка седмица", а после тайничко го прелистихте и вие, за да видите кое дете на кой известен е умряло и кой е гей, протестър или само болен от рак.
Нищо не казахте за това, че учителите намаляват, че обучението по литература губи ниво. Казахте: "Защо занимават детето ми с поезия, когато то иска да стане компютърен специалист". Казахте: "Кого го интересува какво е искал да каже авторът?"
Нищо не казахте, когато най-слушаната българска песен на 2017-та стана "Шушана", в чието видео ошкембени българи седят на софра, плющят, пият ракии и се поклащат, зареяли във времето и пространството тежки български телеса и гладки мозъци. Казахте: "Какво пък, това са си ПЕСНИ ЗА МАСА!" Казахте: "Има музика за всяко настроение!"
Нищо не казахте, когато телевизията ви затрупа със сапунени сериали, кулинарни риалитита и едни вечно шестващи фигури, които вечно ви представят най-новото шоу, в което най-новите хора правят най-нови неща и стигат до най-нови скандали. Казахте: "Вечер немам какво да правя и гледам телевизия". Купихте си плазма. Книгите ви са пет и са от подаръци за рождения ви ден.
Сега влезнете тихо, кротко приседнете и послушайте Вапцаров на чалга.
Когато се наситите да я гледате, не я целувайте и си отивайте.
Автор: Райко Байчев
