Да защитаваш Слави Трифонов не е особено надеждно. Правил съм точно обратното - тук и тук. В момента обаче става нещо, за което медиите нарочно мълчат. Ето какво: в публичното пространство концертът "Системата ги убива" на 9 юни в Лондон въобще не съществува. Нищо не е станало, не е било. Действа се на принципа: ако някъде в гората падне дърво, но никой не го чуе или види - паднало ли е наистина? Тук въобще не става дума за нивото на песните, хумора и моралния компас на този човек. А за това, че какъвто и да е, в крайна сметка дари печалбата от концерта за майките на деца с увреждания. Може да го е направил от популизъм, от суета, от скука. Може да го е направил като добра инвестиция в бъдещето си на политик. Най-вероятно. Но все е направил нещо. Ако всяка суета или популизъм се реализират по подобен начин, би било добре.
Сценаристът от шоуто Мирослав Милков правилно попита: как така шибаната сватба на Хари и Мегън предизвика тричасово покритие с пяна на уста, глезотии и клинична еуфория, а за този концерт нищо? Къде е Петя Дикова, къде сте фалцетни висоти, къде си непресторен смях?
Българските медии обаче страдат от едно заболяване. Tо се изразява в това, че никога не могат да мислят според случая. Разни хора се обявяват или за добри, или за зли. Или си in или си out. Някой някога е рекъл, че Слави Трифонов, понеже ще прави партия, или защото бил чалгаджия, няма да бъде отрязаван и толкова. Второто е забележително на фона на това, че иначе далеч по безпардонни чалгаджии и твърде одиозни подробности от техния живот са така добре инсталирани в медийния дневен ред. Големият проблем на медиите с Трифонов обаче е следният: че иска да става политик, а още не им е дал никакви пари. Това вече е пълен скандал. Нали от това се издържат. Голямата медийна жътва е преди избори да се изцоца де що има политик, а после сладко-сладко да се разпънат чаршафи и благовидни репортажи за тъй важната му персона. Трифонов обаче прави немислимото: той общо взето се опитва да прескочи медиите. Не ще да влезе в схемата. Не ще да се подмазва на главни редактори, на шефове на телевизии, не му се занимава. И е общо взето прав: тази игра е такова нагазване в режим на угодничество, пари и задкулисие, че по-добре да си я спестиш, дори по този начин да рискуваш цялото си политическо битие и от време на време да изглеждаш като самовлюбен демиург, който си говори директно с народа.
Всъщност ето какво трябваше да направи Трифонов: да дари парите си благотворително на медиите, а не на майките с деца с увреждания. Тогава вече щяха да му обърнат внимание. Системата не само, че убива. А и убива, за да се въпроизвежда. Това е твърде печален, но незаобиколим извод. Тука - в държавата Нематакавадържава - е така.
Автор: Райко Байчев
