През деня въздухът се оцветява първо в жълто, след това в оранжево, а при залез слънце изглежда, сякаш небето гори. Хиляди тонове пясък от Сахара, пренесени в Гърция от южните ветрове, превърнаха страната в декор за научнофантастичен филм. Жителите на Атина никога не са виждали нещо подобно. Изглеждаше страшно, но същевременно и очарователно. И не съвсем безобидно: много хора имаха проблеми с дишането и се наложи да търсят спешна помощ в болниците.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Социалните мрежи се взривиха: апокалиптичните кадри от Атина обиколиха света. Но това пренасяне на пустинен прах в атмосферата не е нещо ново. Необичайни този път бяха само мащабът и продължителността на явлението: дори седмица по-късно прахът не е изчезнал напълно. А метеоролозите предупреждават, че подобни събития може да зачестят в бъдеще.
Христос Зерефос, ръководител на Атинската академия и пълномощник за климатичните промени, подчертава, че подобни природни явления не само ще зачестяват, но и ще стават все по-интензивни. Въпреки това той успокоява, че пясък от Сахара е стигал до Европа още откакто съществува Средиземно море. Сега явлението се дължеше на ветрове от Либия и Чад, които пренесоха пустинен прах през морето. На арабски език то се нарича "хамсин" - думата означава "петдесет" и описва броя на дните, през които може да духа такъв сух пустинен вятър. На всеки няколко години се образуват огромни облаци прах, които понякога стигат чак до Англия.
Още: "Голямото пътуване": Адски задръствания при магистрала "Струма"
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Средиземноморието е прегрято
Според метеоролозите обаче истинският проблем не е пясъкът от Сахара, а прегряването на Средиземно море. По-специално в източната му част температурата на морската повърхност е с два градуса по Целзий по-висока от измерената през последните сто години.
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
Климатичната криза не е от вчера, но гръцката общественост почти не ѝ обръща внимание. Хората си спомнят за нея само когато някъде избухнат пожари, какъвто беше случаят през лятото на 2023, или когато ги споходят екстремни валежи и наводнения.
Много гърци са доволни, че тази зима беше топла, което им позволи да намалят разходите си за отопление. Но пък това издърпа напред пожароопасния сезон, който тази година започна много по-рано от обикновено.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Още: Арестуваха трима за отвличане на българка
Горски пожари още през март
Първите за сезона горски пожари избухнаха в края на март в Пиерия, недалеч от планината Олимп в Северна Гърция. Потушаването им отне повече от седмица. Но и като цяло: за първи път толкова рано (през март) в Гърция са регистрирани общо дванайсет големи пожара. Обикновено това не се случва преди края на май.
В началото на април край Ласити на остров Крит избухна голям пожар, вероятно причинен от умишлен палеж. Изгоряха няколко хиляди хектара гори и земеделска земя. Чак след това бяха предприети превантивни мерки, включващи и ограничения за Крит и островите в Южно и Северно Егейско море, като забрана за паленето на огън на открито, особено в селските райони, високи глоби и дори арест за нарушителите.
Но следващият голям пожар не закъсня: на 22 април се запали гора на остров Парос, а ветрове със сила до 8 по скалата на Бофорт затрудниха пожарникарите при потушаването на пожара. В района на Егейско море ситуацията остава критична, а силните ветрове, високите температури и недостатъчните валежи затрудняват борбата с пожарите.
Още: Срещата на Ердоган и Мицотакис: Ще отворят ли въпроса за морските зони?
При посещението си в Канада миналия месец министър-председателят Кириакос Мицотакис поръча седем нови противопожарни самолета Canadair DHC-515. Но ще мине време преди тези машини да влязат в действие - първо те трябва да бъдат произведени, оборудвани и да стигнат до Гърция. Проблемът обаче е по-дълбок: изглежда гръцките власти не са се поучили много от собствените си грешки и провали в миналото, защото продължават да се хвърлят повече пари за гасенето на горски пожари, а не за превенция, тоест за предотвратяването им.
Срамният рекорд от 2023 година
На фона на високите температури, недобрата подготовка и слабата превенция има основателни опасения, че тази година Гърция ще надмине срамния рекорд от миналата година, когато до края на август изгоряха общо 1 726 260 хектара гори и поля - близо 42% от общата опожарена площ в страните членки на ЕС през този период. Това поставя Гърция на челно място както в Европа, така и сред 20-те средиземноморски държави. А пожарът в Еврос, който унищожи около 938 000 хектара, е най-големият въобще в Европа от 2000-ата година насам.
Екстремните метеорологични явления се превръщат в норма. През 2023 година пожарите бяха последвани от наводнения - като тези в Тесалия. Раните от екстремните наводнения в този селскостопански регион все още са видими, редица села продължават да са необитаеми, а огромни площи земеделска земя остават необработваеми.
Още: Спасиха мигранти край Крит
Горещо, горещо и пак горещо
2023-а бе най-топлата и суха година в Гърция от 1991 година насам. Температурата на морската вода е сред най-високите, което вече се усеща също и в иначе по-хладни зони като остров Лесбос или в Йонийско море. В югоизточната част на Егейско море пък температурата на морската вода миналото лято надхвърли 28 градуса.
Според учените през юли 2023 година жителите на Гърция преживяха най-дългата гореща вълна, регистрирана някога: на повече от 150 места в страната бяха измерени максимални температури от над 40 градуса по Целзий. Най-високата от тях достигна 46,4 градуса - в Гитио на Пелопонес.
Като цяло температурите през лятото на 2023 година са били непоносими - особено за хората в градовете. А това не вещае нищо хубаво за предстоящото лято. Много гърци се опасяват, че то ще бъде още по-горещо и по-сухо.
Още: Обявиха с колко ще се забави пускането на газовия терминал край Александруполис
Източник: Дойче веле
