Защо доверието на българина в Европа и европейските институции намалява? Зададох си отново този въпрос след поредния скандал с привкус и на Европа – този с къщите за гости на видни чиновници и родата им.
Вчера (2 май) де факто много силен отговор даде директорът на портал "Европа" Юлияна Николова. Тя обясни какви всъщност санкции налага ЕС в случаи, в които евросредства се ползват за строеж на къщи за гости, но на гости ходят само собствениците и приятелите. И санкциите не са за тези хора директно – ЕС реже от парите, които се полагат на България, за следващ период и следващи програми. С други думи – страдаме всички, защото това са пари, които трябва да дойдат с цел развитие на България.
Точно тази особеност показва гигантската разлика в мисленето и в това, което наричаме ценности. Брюксел налага санкция върху всички, за да се сетят тези "всички" т.е. липсващото у нас гражданско общество да си подреди само къщичката – да си избере хора, които да създадат справедлива правосъдна система и да бъде упражняван истински контрол, така че хитреци като тези с къщите за гости да биват моментално хващани и съдени. И обществото да си контролира избраните - постоянно и неотлъчно. По този начин Брюксел зачита суверенитета ни и не ни казва директно какво да правим, а ни подканя.
Само че в България от подканяне и навици не разбираме. Ние разбираме Началника да ни нареди, да ни заповяда и чак тогава да свършим нещо. Иначе – абсурд. Не всички, разбира се, но критична маса. Наследството на комунизма – да не проявяваш инициатива, че на тези, които са много инициативни, първи им пишат черна точка. А ако не си удържат инициативността, идват и по-строги санкции.
Преклонена глава сабя не я сече – тази ни народна "мъдрост" добре отразява значима част от отношението ни към живота. И тук идва разликата с ЕС и особено с тази му част, по която сега е много модерно и патриотично да се плюе. ЕС очаква ние да поемем нещата в свои ръце и да се преборим да сме истинска част от Обединена Европа. В България масово очакваме началниците от Брюксел хем да ни отърват от мутро-барока, хем и да ни хрантутят, защото и ние даваме в евробюджета – нищо че от там идват в пъти повече пари. Само че те отиват главно в определени джобове и огорчението, че Брюксел не взема голямата гьостерица, след като явно 10 години в България никой не иска дори да провери в речника какво значи "гьостерица", се трупа ли трупа. Заради културния сблъсък на различния мироглед - кой как вижда животът!
Всъщност също вчера дойде още едно такова неразбирателство в превода с ЕС – становището на генералния адвокат на Европейския съд за такса "сградна инсталация". Едва ли има и един човек в България, сблъскал се с "Топлофикация", който да не е искал да хване гьостерицата. Но сега адвокат Хенрик Сауменсгор Юи казва, че дори да си свалил парното, трябва да плащаш "сградна инсталация". Това не значи окончателно решение на Европейския съд, но позициите на генералния адвокат в болшинството случаи предопределят и крайното решение. И основният аргумент тук пак се крепи на идеята за гражданско общество и на българския суверенитет – щом има етажна собственост по българския закон и 2/3 от собствениците искат тръбите на "Топлофикация", малцинството трябва да се съобрази и също да плаща "сградна инсталация". Това е определящ принцип на представителната демокрация! За да работи нещо, следва мнозинството да бъде убедено да го приеме. А за да бъде убедено мнозинството, следва да бъде положен труд!
Какво излиза в крайна сметка – ЕС ни зачита суверенитета и ни дава възможност да се оправим сами, но ние не можем и се вслушваме все по-усърдно в приказките как ЕС иска да ни се налага, даже да ни колонизира?! Мразим ЕС, защото ни позволява постоянно да опитаме да бъдем инициативни и мислещи. Но ние не искаме – искаме нещата да се оправят с магическа пръчка и от друг, не от нас. По-сигурна рецепта от това никога да не се оправят здраве му кажи! Май си плачем за истинска колонизация - иронично, нали?
Автор: Ивайло Ачев
