Републиканците и демократите във Вашингтон се сблъскват по различни въпроси, но досега винаги са били единни за отношенията между САЩ и Израел - те са неприкосновени. През всички десетилетия, в които двете партии са се редували на власт, в приятелството с Израел не се е променяло нищо. Водещи политици и от двата лагера многократно са подчертавали, че Израел няма по-близък съюзник от САЩ и че сигурността на страната е гарантирана.
От 1948 година досега САЩ са предоставили финансова подкрепа на Израел в размер на почти 300 милиарда долара - най-вече във вид на военна помощ. Само за сравнение: на втора място в тази класация е Египет, за който помощта е двойно по-малко. Населението на Египет обаче е 111 милиона души, а на Израел - едва 9,5 милиона.
"Сумата наистина е огромна", казва пред ДВ Чък Фрайлих, бивш съветник по сигурността на израелското правителство.Той посочва и на какво се базират отношенията - на общи ценности, стратегически интереси и силно лоби на Израел отвъд океана. Американско-израелският комитет по обществени въпроси например е една от най-ефективните лобистки организации във Вашингтон.
Израел като стратегическо предимство
След Втората световна война САЩ бяха обвинявани, че не са направили достатъчно за спасяването на евреите в Европа от Холокоста. Когато обаче през май 1948 година водещи членове на ционисткото движение обявиха независимостта на Израел, САЩ веднага признаха новата държава. Оттогава насам Израел се представя като либерална демокрация, която застъпва интересите на САЩ в регион, който често не е добре настроен към тях.
"Преди на Израел се гледаше като на бреме", казва Фрайлих. Регионален конфликт между Израел и неговите арабски съседи, които по време на Студената война бяха по-близо до Съветския съюз, винаги е криел и риска от ескалация между двете ядрени суперсили. Но "от 90-те години насам Пентагонът възприема Израел като стратегическо предимство."
След разпада на Съветския съюз Израел се превръща за САЩ в средство противници като Иран и неговите съюзници да бъдат държани в шах. Това води до "най-близкото стратегическо сътрудничество в историята между САЩ и Израел", казва Фрайлих.
След терористичното нападение на Хамас на седми октомври САЩ незабавно доставиха оръжия на Израел, изпратиха самолетоносачи в региона и наложиха вето в Съвета за сигурност на ООН срещу резолюциите за примирие. "От гледна точка на Израел Байдън според мен управлява перфектно", подчертава Фрайлих. Американският президент игнорира неразбирателствата с израелския премиер Нетаняху и се концентрира върху отбраната на Израел.
Жертвите в Газа растат, натискът също
През шестте месеца от навлизането на израелската армия в ивицата Газа по данни на палестинците там са убити над 33 000 души. Това предизвика неодобрение в световен мащаб и тонът на правителството на Байдън се промени. Пред CBS вицепрезидентката Камала Харис подчерта, че израелското правителство не бива да се бърка с израелския народ.
"Подобни неща се казват за банановите републики", посочва Фрейлих и прогнозира: "Ако Нетаняху не промени незабавно подхода си, ако скоро няма ново правителство, това ще има трайни отражения."
За някои познавачи на американско-израелските отношения моментът е настъпил. "Това е мъчително бавен процес, в рамките на който САЩ постепенно спират да дават винаги зелена светлина, а използват понякога жълта и напоследък дори оранжева", казва пред ДВ политологът от Пенсилвания университет професор Ян Лустик.
Говорейки за "оранжева светлина", той визира позицията на САЩ в Съвета за сигурност на ООН в края на март, когато там бе гласувана резолюция за установяването на временно примирие. Благодарение на това, че САЩ се въздържаха при гласуването, резолюцията бе приета. В знак на протест Нетаняху отмени планираното посещение на израелски служители в САЩ.
Същевременно правителството на Байдън е разрешило от седми октомври насам над 100 продажби на военно оборудване на Израел, както информира "Вашингтон пост". Сред тях са и 900-килограмови бомби, които могат да унищожат цели квартали.
"Изненадвам се колко бавно се насочва правителството на САЩ към червената светлина", казва Лустик. Според него в случая става дума за риск - както за американските интереси в другите части на света, така и за Байдън в годината на избори в САЩ. "Не си спомням в друг момент политическата тежест на критиците на Израел в американската политика да е била толкова голяма", допълва експертът по израелски отношения.
Напрежението нараства
Израел от години се насочва все по-надясно. В правителствата на Нетаняху политическото влияние на религиозните екстремисти се увеличи. Трайните израелски усилия да нормализира окупацията и да укрепи контрола над палестинците вкарват страната в конфликт най-вече с демократичните правителства. По отношение на ключови теми като Иран, израелските селища в окупирания Западен бряг и основаването на палестинска държава постоянно се стига до напрежение.
Американското правителство отправя и все по-сериозни критики заради огромния брой цивилни жертви в ивицата Газа. То настоява, че за израелците и палестинците трябва да важат "едни и същи мащаби на свобода, шансове и демокрация". Но разширяването на израелската окупация подкопава тази визия.
Промяната на общественото мнение в САЩ спрямо Израел може да доведе до нов курс на отношенията. По-възрастните избиратели още си спомнят за споразуменията от Осло и времената, в които пътят към решението с две държави изглеждаше открит. Но по-младите познават Израел като държавата, която използва своето едностранно военно предимство, за да предотврати намирането на политическо решение с палестинците.
"В дългосрочен план ценностите, които застъпва младото поколение, ще излизат на все по-преден план в САЩ. Израел постоянно ще се сблъсква с това, а американските политици ще установят, че онова, което преди 25 години все още е функционирало, днес води до проблеми", смята Лустик.
Източник: Дойче веле
