Попитали Радио "Ереван" може ли депутатката Мая Манолова да мълчи в продължение на 2 часа. Може, отговорило радиото, но само ако има здрав сън.
На следобеден сън ли се бе отдала депутатката Мая във вторник в пленарната зала, та гласчето й не се чуваше. Тогава, помните, министър Цветан Цветанов информира парламента по искане на ПГ на Коалиция за България за подробностите около пернишките земетресения и мерките, които предприема правителството за подпомагане на населението и възстановяване на района.
Сред най-активните критикари беше, разбира се, и зам.-председателят на червената група Ангел Найденов. Докладчикът Цветанов, вбесен от латерната на социалистите, изрече и култовата фраза, която стана ябълка на раздора за деня - че бедствията, които БСП след 1990 г. е донесла на страната, са по-големи от земетресенията.
А когато по-късно бе принуден, включително и от Борисов, да се извини за твърдението си, изрече и втората крилата фраза за деня - че спорещият с него Найденов е посетил Перник, който отгоре на всичко му е и избирателен район, само за половин час, "може би защото е трябвало да бъде повече време с жената, с която живее".
Така една парламентарна тайна стана и обществена. Впоследствие всекидневници, които не са "жълти", написаха, че въпросната жена е Мая Манолова, която също е депутат от региона. Което пък обяснява защо през времето на парламентарните прения за труса и Цветановите извинения депутатката, която се слави като тежката речева артилерия на БСП в пленарната зала, мълчеше като риба.
Нещо невиждано и нечувано в житието и битието на народната представителка. Манолова избра мълчанието, защото в този случай то наистина беше злато.
Разбира се, Цветан Цветанов не бе прав да забърква личния живот с партийната работа. Макар не с точните думи. Всеки в този свободен свят е свободен да общува и да прави любов според предпочитанията си. Друг въпрос е - що е то парламентарната любов, и по-различна ли е тя от "извънпарламентарната".
Колкото до първата част на обидата - че БСП е по-голямо бедствие за страната от земетресенията, Цветанов е близо до истината. Няма друга политическа сила в страната, която след 10 ноември да е била толкова разрушителна спрямо собствената си страна и собствения си народ.
И след двете открити и двете прикрити управления на социалистите държавата се нуждаеше от генерално почистване, стягане на системите и ново начало. Не е нужно за кой ли път да повтаряме за Виденовото зима и за Станишевата съсипия - фалита на банките, масовата приватизиция, Батко и Братко, Цанков камък, спрените еврофондове, заменките и др., и др. Така че Цветанов можеше и да не се извинява поне за половината от нещата, които изговори и за които левите се заинатиха.
За втората половина обаче извинение наистина трябваше. Никой не е чак толкова голям моралист, че да коментира забежките (а защо не и сериозни намерения) от парламентарната трибуна и по национален микрофон. Най-малкото защото смесването на любовта с политиката понякога дава и добри резултати. Спомнете си за прословутите герои от болшевишкия фолклор Чапаев, Петка и тяхната бойна другарка Анка Картечарката. Защо не и в българския парламент... И без никакви аналогии, моля!
