Илияна Иванова. Убеден съм, драги читатели на Actualno, че мнозина от вас познават това име. Чували сте го, прочели сте го. Познавате тази жена, може би дори прекалено добре.
Този сигурно е луд, мислите си в момента. Как ще я познавам? Но всъщност съм прав – или поне по отношение на тези от вас, които следят по-изкъсо медиите. Това е името на учителката, която се яви на работа пияна, пя и танцува под звуците на популярния хит „Гангман стайл”, а след това за малко не се самоуби.
Случаят на г-жа Иванова беше буквално подложен на дисекция от всички медии. Изровени бяха всякакви подробности около живота и драмата ѝ, към нея законът подходи строго и „справедливо”. Защото постъпката ѝ е осъдителна – няма две мнения тук.
Асен Гюзелев. Убеден съм, че и него го познавате, драги читатели. Но отново може би не в това словосъчетание на букви и звуци. А в следното – пиян магистрат/съдия предизвика катастрофа в Бургас.
На г-н Гюзелев това дори не му е първо такова „произшествие”. За втори път в рамките на няколко месеца той сяда зад волана и застрашава живота на околните. И тук говорим за пиян човек. За г-н Гюзелев обаче съм сигурен, че не знаете колко деца има, какви са му личните проблеми и драми, слушал ли е „Гангман стайл”, докато е карал, колко завършени или незавършени дела е гледал.
Тук искам да намеся една категория. Тя се нарича „морал”. С нея ние, човешките същества”, определяме кое е добро и кое е лошо. Но и с нея определяме кое е по-малко или повече добро или лошо. И благодарение на нея изграждаме живота, обществото, държавата и всичко около нас.
Затова е добре да оценим отново с нея кой пиян какво е свършил. Единият е злепоставил себе си, другият е застрашил живота на околните. Единият беше разпнат и неговата драма беше посочена като пошлото, злото и мерзкото, тровещо нашето общество. Другият мина през информационния поток като поредният служител на закона, на държавата, който е сторил нещо не само грешно, не само заслужаващо порицание, ами заслужващо сурово наказание. Както законово, така и морално. Морално, каквото може да наложи обществото.
И като говорим за морал, ще си позволя да попитам – кой заслужава общественото порицание? И на кого трябва да се даде шанс да се поправи? На този, който за втори път сяда и кара пиян, при това магистрат, т.е. човек, призван да решава, поправя и санкционира грешките на другите, или на този, който, притиснат от тежкия си живот търси начин да намери някакво временно спасение, но по погрешен начин – начин, който вреди пряко само на него?
Нека на този въпрос си отговори всеки, който използва моралът като скала да отсява добро, лошо, по-малко добро и по-голямо добро, по-малко зло и по-голямо зло. За да не се стига дотам обикновените хора да търсят отрова, а тези, които заслужават истинско наказание, да продължават да застрашават живота на околните – пряко и косвено.
Автор: Ивайло Петров
