Илияна Иванова. Убеден съм, драги читатели на Actualno, че мнозина от вас познават това име. Чували сте го, прочели сте го. Познавате тази жена, може би дори прекалено добре.
Още: Пренаписване на историята? Тръмп и мащабната акция по заличаване на специфични архиви на САЩ
Още: "Необичайна присъда" за Льо Пен: Защо може да е фатална
Този сигурно е луд, мислите си в момента. Как ще я познавам? Но всъщност съм прав – или поне по отношение на тези от вас, които следят по-изкъсо медиите. Това е името на учителката, която се яви на работа пияна, пя и танцува под звуците на популярния хит „Гангман стайл”, а след това за малко не се самоуби.
Случаят на г-жа Иванова беше буквално подложен на дисекция от всички медии. Изровени бяха всякакви подробности около живота и драмата ѝ, към нея законът подходи строго и „справедливо”. Защото постъпката ѝ е осъдителна – няма две мнения тук.
Асен Гюзелев. Убеден съм, че и него го познавате, драги читатели. Но отново може би не в това словосъчетание на букви и звуци. А в следното – пиян магистрат/съдия предизвика катастрофа в Бургас.
Още: "Северен поток" се завръща, а с него и русофилската Германия? Бъдещето на проекта чертае нова карта
Още: Полша се развива по-бързо от държавите в Западна Европа. "Предприемаческият ген" в действие
На г-н Гюзелев това дори не му е първо такова „произшествие”. За втори път в рамките на няколко месеца той сяда зад волана и застрашава живота на околните. И тук говорим за пиян човек. За г-н Гюзелев обаче съм сигурен, че не знаете колко деца има, какви са му личните проблеми и драми, слушал ли е „Гангман стайл”, докато е карал, колко завършени или незавършени дела е гледал.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Тук искам да намеся една категория. Тя се нарича „морал”. С нея ние, човешките същества”, определяме кое е добро и кое е лошо. Но и с нея определяме кое е по-малко или повече добро или лошо. И благодарение на нея изграждаме живота, обществото, държавата и всичко около нас.
Затова е добре да оценим отново с нея кой пиян какво е свършил. Единият е злепоставил себе си, другият е застрашил живота на околните. Единият беше разпнат и неговата драма беше посочена като пошлото, злото и мерзкото, тровещо нашето общество. Другият мина през информационния поток като поредният служител на закона, на държавата, който е сторил нещо не само грешно, не само заслужаващо порицание, ами заслужващо сурово наказание. Както законово, така и морално. Морално, каквото може да наложи обществото.
И като говорим за морал, ще си позволя да попитам – кой заслужава общественото порицание? И на кого трябва да се даде шанс да се поправи? На този, който за втори път сяда и кара пиян, при това магистрат, т.е. човек, призван да решава, поправя и санкционира грешките на другите, или на този, който, притиснат от тежкия си живот търси начин да намери някакво временно спасение, но по погрешен начин – начин, който вреди пряко само на него?
Още: Защо Тръмп иска по-слаб щатски долар
Още: Орбан доближава Унгария до модела на Путин
Нека на този въпрос си отговори всеки, който използва моралът като скала да отсява добро, лошо, по-малко добро и по-голямо добро, по-малко зло и по-голямо зло. За да не се стига дотам обикновените хора да търсят отрова, а тези, които заслужават истинско наказание, да продължават да застрашават живота на околните – пряко и косвено.
Автор: Ивайло Петров
