Законопроект, който може да разкрие данни дали Саудитска Арабия е участвала в атентатите от 11 септември, 2001 година в САЩ, е на път да бъде спрян. Лично американският президент Барак Обама обяви, че ще наложи вето, ако все пак проектът мине през Конгреса
Когато става въпрос за много, много, много, много, много и още повече пари, всякаква свобода умира. Доказателството е точно тази реакция на Белия дом, а и на огромна част от управляващия елит в САЩ. Защото с този законопроект в американски съдилища ще могат да бъдат съдени чужди държави, но и евентуално чужди граждани ще могат да съдят държавата САЩ. А това вече е голяма болка за "най-голямата демокрация" - че принципите ѝ може да бъдат поставени на везните на Темида.
В правото всъщност има един много особен принцип, който предполага да се извършват чудовищни неща. И този принцип касае вземането на решения от страна на политици, които в даден период управляват. Счита се, че политик не носи съдебна отговорност за своите политически решения, докато е начело на администрация. Границата е изключително тънка – действително дадена стратегия и изпълнението ѝ може да не дадат очакваните резултати. Човек предполага, Господ разполага. Но е и факт, че се развиват цели държавни доктрини в една или друга област точно на основата „политика“, а от тези доктрини страдат милиони и милиарди.
Атентатите от 11 септември са знаков момент в човешката история. Те отприщиха куп кризи в Близкия изток, които до този момент тлееха и които бяха бомби със закъснител. Виновниците за това са политиците, действащи уж на принципа „общо благо“, но с ясното съзнание, че за едни е по-благо, а за други хич не е благо.
Съвременната западна култура залага на хуманитарния принцип, че от правото на живот няма нищо по-важно. Ако обаче се разкрият секретните документи на американските служби и всички събрани данни, които МОЖЕ да покажат сериозно участие на Саудитска Арабия и на американските елити в 11 септември, това би било системен шок. Нещо повече - би било шок на ценности, на базови опори на съвременното демократично общество в САЩ, но и не само. Защото ако излязат наяве кирливи ризи, ще следва да заработи друг принцип – този на правовата държава. Саудитците трудно ще понесат наказателна отговорност, ако действително са отговорни за трагедията от 11 септември, но парична може да понесат. А американци, символ на демократични и човешки ценности, могат да понесат и наказателна отговорност.
Да не се заблуждаваме обаче – колкото на САЩ е нужен саудитският петрол, толкова и на Саудитска Арабия е нужен американският пазар. И стигаме до вечната дилема – духовна или материална храна? Морал или пари? Всъщност тя не е дилема – нито за Обама, нито за последния бедняк на света, който би желал да е на негово място. Въпросът обаче е кога липсата на морал ще прескочи критичното ниво на търпимост така, че да погледнем в очите истински и неизбежен Апокалипсис. Или простичко казано - кога зарязалото всякаква мярка за лична изгода свръхбогато малцинство ще накара в пъти по-ощетеното материално и ограничавано духовно мнозинство също да прекрачи границата, от която за цялата планета няма да има връщане назад?
Автор: Ивайло Ачев
