Плевнелиев правилно разчете шансовете си и се оттегли от президентската надпревара. Защото той нямаше да бъде преизбран.
Макар спечелил честно избори, Плевнелиев не беше президент, към който българите бяха особено привързани. Такава беше ситуацията тогава - който и да бяха издигнали от ГЕРБ, все щеше да спечели. И издигнаха него.
Във всички остана чувството, че Плевнелиев не беше особено радостен, че е нарочен за президент. Семейството му също явно не беше очаровано. Съпругата му беше непреклонна и не се появи официално нито веднъж за 5 години мандат.
Плевнелиев не покрива докрай представите за събирателния образ на идеалния български президент. За добро или лошо. И затова българите нямаше да го изберат втори път.
Плевнелиев обаче направи доста за България. Много повече от други преди него. Добър - лош, харесван - нехаресван, на него се падна да работи в изключително трудно време и да мине през кошмарни периоди. Той обаче удържа и заслужава признание за това.
Росен Плевнелиев трябваше за 2 години - през 2013 г. и 2014 г., да направи два служебни кабинета. Нещо, което държавни глави преди него имаха късмета да избегнат.
Росен Плевнелиев беше единственият институционален стожер по времето на ужасяващата година на кабинета "Орешарски", когато почти цялата държава беше подчинена на тройната коалиция БСП - ДПС и "Атака", която взриви иначе стоманеното българско търпение с предложението Пеевски да стане шеф на ДАНС. Най-продължителните и безпрецедентни протести в България ясно заявиха, че приемат президента като защитник. А това, само по себе си, говори достатъчно.
Росен Плевнелиев опита да направи това добро за българската демокрация - да предизвика референдум за изборните правила. Той обаче беше жестоко орязан от Народното събрание, като в крайна сметка референдум имаше, но по единствения безобиден въпрос - електронното гласуване.
Росен Плевнелиев работеше цял мандат в невиждано досега безумие - рамо до рамо с вицепрезидент, който постоянно го нападаше и му противоречеше. Напълно заслужената титла на Маргарита Попова - "контрапрезидент", за мнозина вероятно звучи забавно в унисон на общата шизофрения в държавата. Да си държавен глава, чийто пръв заместник работи срещу теб обаче, вероятно не е било никак забавно.
И не на последно място. По време на мандата си Росен Плевнелиев загуби дете. Синът му почина и това, при обикновени обстоятелства, с обикновени хора, би било удар, от който родителите се възстановяват с години. Това е болка за цял живот, унищожителна мъка, най-страшното, което може да сполети един баща и една майка. И въпреки тази зловеща травма, 2 седмици след смъртта на сина си Росен Плевнелиев беше на своя пост. България имаше президент, който с нищо не показа драмата, през която минава семейството му и с нищо не промени служебните си задължения.
Затова Росен Плевнелиев заслужава уважение и благодарност.
Дали ни е симпатичен като човек и характер, няма значение. Той беше добър президент на България и като такъв заслужава да го запомни историята.
Автор: Десислава Любомирова
