Коментирайки случая с шведския турист, изритал жестоко в главата българска камериерка в Слънчев бряг, председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин заяви, че е хубаво този инцидент да отшуми по-бързо, за да не загубим скандинавските туристи.
"Шведските туристи са много чувствителни. Преди години имаше един случай - беше убит един барман. И те се обидиха и направиха бойкот. Няколко години не идваха по нашето Черноморие", обясни Рагин.
Изказването му, разбираемо, взриви българското общество. Въпросната позиция е показателна за един особен вид народопсихология - раболепна, угодническа, залагаща единствено на изгодата и никога на достойнството.
Рагин приема безпроблемно, че шведите са горд народ, който лесно се пали на обиди и взима безкомпромисни ответни мерки. На него обаче и през ум не му минава, че и българският народ може да бъде такъв. Рагин счита, че чуждото достойнство трябва да бъде уважавано, но не и нашето собствено. Под угроза са едни пари, които можем да загубим, и това е достатъчен аргумент да пазим самочувствието на останалите народи, но върху собственото си да плюем.
България няма да успее никога в нищо - нито в туризма, нито във външната и вътрешната политика, нито в икономиката, ако продължи устойчивата традиция да не се застъпва за себе си. Много хора не разбират, че националното самочувствие не е празна дума, която само звучи гръмко, но иначе файда от нея няма. Националното самочувствие е капитал, който може да бъде използван. Най-развитите и богати държави са онези, в които живеят народи със самочувствие, будна гражданска съвест и социална активност срещу несправедливостите.
Защо можем да приемем, че Швеция има право на достойнство, а България няма. Заради парите? България губи пари именно заради малодушието си. Не само в туризма, навсякъде.
Подобието на мъж, изритало камериерката, трябва да си получи заслуженото и законът следва да бъде безкомпромисен. Крайно време е България да спре да получава ритници, които да преглъща мълчаливо, молейки се следващият да не е скоро. Защото с примиреното поведение на жертва, следващ винаги има.
Важно е чужденците да знаят, че България не е разграден двор и всеки е добре дошъл тук, но свободата му свършва там, където почва тази на другите.
Естествено, че трябва да уважаваме туристите. Уважението и раболепието обаче са два различни типа поведение, които много добре трябва да разграничаваме. Туристите, без значение българи или чужденци, не могат да си позволяват своеволия, само защото си плащат. Достойнството ни не би трябвало да е за продан.
Автор: Десислава Любомирова
