Интересно и неочаквано започна кампанията за евровота. От засада "плеймекърът" Първанов изненада Станишев с втора лява листа. И с разцепление на БСП.
Ударът под кръста, при това от "свой", бе толкова силен, че свари правоверните станишевисти неподготвени откъм опорни точки.
Заваляха квалификации като "предател", "враг с партиен билет" и агент на Бойко Борисов едва ли не. Водачът на алтернативната листа Ивайло Калфин пък бе обруган като неблагодарник, в който партията е инвестирала. Играта загрубя, а братоубийственото шоу се очертава с висок рейтинг.
Един "емблематичен" факт остана в сянката на реанимираното от Първанов АБВ. Провадия отвърна на удара и направи показно как трябва да изглежда "правилната" червена листа за ЕП. Начело провадийските социалисти поставиха сегашния лидер Сергей Станишев, за когото е ясно отнапред, че не ще да става евродепутат.
Следват Илияна Йотова, Мая Манолова, Янаки Стоилов и, не щеш ли, отявленият вътрешен опонент на соцлидера - Георги Кадиев, явно по логиката, че постът сломява всяка съпротива. Ако провадийският челен опит бъде приложен в цялата страна, първановистите ги очакват интересни кадрови изкушения.
Отвъд тоя знаменателен факт с голяма сигурност може да се заключи, че разцеплението в червените редици вече е факт. Колкото и да се опитват всичколозите на БСП да го представят като "разширяване на възможностите". Дето вика Борисов: "За първи път чувам една партия да участва в две листи и това да се нарича "разширение", а не разцепление".
В действителност обаче не Първанов цепи БСП. Направи го Станишев много отдавна - с неадекватното си лидерство, с тъпото упорство да не признае шест поредни изборни загуби, с непростими управленски компромиси, с толерирането на лоялността за сметка на компетентността, с користни семейни обвързаности и сделки, с кадрови безобразия като Пеевски, с унизително съдружие с ДПС и напоследък - със скандалния сговор с ксенофобската "Атака".
Разчистването на старите муцуни в партията не бе прекъсване на връзките с олигархията, Станишев просто подмени наместниците й с хора от близкото си обкръжение. Окопа се трайно на лидерския пост и към момента е практически несменяем. Всичко това бе извършено с демонстративно чувство за непогрешимост и с фалшива реторика.
При това положение нямаше как оскърбените и да не потърсят силов реванш. За Първанов е и въпрос на изкупление - все пак той наложи Станишев за лидер.
Разколът в БСП ще има сериозни последствия за столетницата и за Станишев в частност. Колкото и гласове да дръпне Първанов с алтернативната си листа, все ще е фатално за соцпартията, която не е в перфектна електорална форма. Според социолозите преднината й пред ГЕРБ е само 1%.
Това й гарантира лоши резултати на изборите през май, които са предпоставка за предсрочни парламентарни избори. Въпреки умението си да превръща всяка загуба в победа, най-вероятно Станишев ще бъде принуден да подаде оставка от лидерския пост.
Нещо повече - възможно е да пропадне и кариерата му на еврокомисар заради неспособността му да обедини левицата и заради позорното съглашателство с крайната десница. Още повече, че крайнодесните се възприемат като основна заплаха за традиционните европейски фракции - ЕНП и ПЕС.
Инициативата на Първанов ще размести сериозно политическите пластове. Нищо чудно да рухне най-упоритият мит в БСП, че всеки, който е тръгнал да цепи партията, загива. Този път жертва може да се окаже ръководството на БСП.
Защо обаче Първанов реши точно сега да престъпи догмата в БСП, че единството е "свещено" преди избори? И достатъчно сериозен мотив ли е буйството на Волен Сидеров, за да тръгне бившият президент в атака?
Възможно е зад офанзивата да се крие и по-дълбок геополитически контекст. Има вече конспиративни теории, че активизирането на бившия президент е резултат на сблъсъка на американски и руски интереси в енергийни проекти.
Доколко жизнеспособен е самият проект АБВ на Първанов, е съвсем отделен въпрос. Вече стана ясно, че няма да прераства в партия. Заявките на бившия президент за някакъв български ПАСОК са колкото вехти, толкова и обречени.
Да не забравяме, че уличното недоволство бе насочено и срещу хора като Първанов, Дончева и пр., които бяха активни участници в прехода, с техните лъкатушни биографии и скандали, така че обществото трудно ще ги припознае като изцелители на политическите пороци.
АБВ трудно може да претендира и за автентична лява партия, доколкото главният й идеолог Първанов е отявлен социалдемократ, по-близък до центъра, отколкото до лявото. Неслучайно и той, и Дончева с нейното "Движение 21" се целят в електората на традиционната десница.
Хубавата новина за разочарованите от Реформаторския блок е, че ще има за кого да гласуват на евровота - Ивайло Калфин е приемлив за тях кандидат с необвързаната си "европейскост". И това ще е по-малък политически грях, отколкото този на правоверните бесепари, които ще гласуват за предварително отказал се водач.
Не е изключено новият 10 януари - предсрочните парламентарни избори, да настъпи внезапно под формата на вътрешнопартиен преврат.
Вторият фронт, който Първанов отвори срещу Станишев, вече задейства такива самоунищожителни инстинкти в БСП, че увлечени в пропагандната война срещу бившия президент, социалистите могат да претърпят съкрушителна загуба на предната линия, каквато се явяват евроизборите.
Ако опасността от загуба на евровота не беше реална, щяха ли правоверните станишевисти да представят "плеймейкъра" като "плеймейтка"?
Галя Горанова,
Сега
