Видяхме, че лесно се хвърля оставка. Още по-лесно е да се нацупиш, но да го приемеш като отговорно поведение. А най-лесно е да метнеш обвинение на някой друг за собствения си провал.
Този сценарий го гледаме вече за n-ти път. Ние и след нас - потоп! Приемайки управлението на държавата за своеобразен спектакъл, в който има весели и скучни моменти, още преди седмица навлязохме в неговата финална част. И тя не изненада никого: актьорите си изиграха постановката, но нямаха смелост да се поклонят пред публиката и се изнесоха през задния вход (поне е модерно). А на сцената останаха да висят декорите им от "реформи" - като бели протъркани платнища на Охридското езеро. Гръмогласно афишираните промени дори само в три отправни точки - образование, здравеопазване и правосъдие - бяха зарязани с лека ръка, още преди да сме разбрали за пълната им нефункционалност. Поокастреният учебен материал, пръстовият отпечатък в болниците, рехавите опити за борба с корупцията сред магистратите... Нали само това Ви стига като примери?!
Щом са решили, нека си вървят, но най-добре е да си вземат и реформите със себе си. Защото нямахме никаква нужда от промяна на имената на училищата, от въвеждането на безсмислени органи като обществените съвети, от наредби, които да пращат учителите по психиатри, и от залъгалки за увеличение на заплатите на преподавателите.
В здравеопазването пък министърът дойде с огромен ентусиазъм и желание да срути неработещия модел в сектора. Първо щеше да праща полицаи със лекарските екипи по адреси, после се заговори за реформа в спешната помощ, за орязване на клинични пътеки, които се източват неправомерно, за пръстови отпечатъци, които са на път да отпаднат, още невъведени напълно в болниците, за сливане на лечебни заведения и още куп недомислици. Да не забравяме скандалите около ваксините и Фонда за лечение на деца, за които като си припомни човек, тръпки го побиват. Резултатът от всичко това бяха спорадични протести на работещите в системата, а тя си остана все тъй нереформирана. И никой не се сеща да погледне как така се откриват частна болница след частна болница с гарантирана квота клинични пътеки т.е. финансиране от НЗОК.
Що се отнася до правосъдната сфера, там още пеят народния химн "Темида болна легнала" и никой не си прави особен труд да оздрави правосъдието у нас, чиято еманация, разбира се, е скандалът "Яневагейт". Неудобните реформисти бяха сменени, защото много говорят и вдигат килима на правосъдието, под който тихо спи корупцията и тежката зависимост. Народното събрание прие някакви пакети от промени в Закона за съдебната власт, които така и не станаха особено ясни на обществото, което според редица изследвания продължава да има изключително ниско доверие в правосъдието. И как няма: убиеш някого на пътя - пуснат те, пребиеш до смърт в кръчмата - лежиш 24 часа в ареста, окрадеш цяла държава - забегнеш преспокойно в странство.
И все пак има добри препоръки от страна на организации като "Правосъдие за всеки", откъдето излизат с конкретни предложения за поне малко смекчаване на зависимостите в съдебната сфера, но те разбира се, остават нечути и запратени в ъгъла на благопожеланията.
От всички тези половинчати опити дори само в тези три сфери от обществено-политическия живот е ясно, че скоро няма да се реформираме. Вместо това е по-лесно да хвърляме оставки като салфетки в дискотека. Наздраве за тази държава!
Автор: Румен Скрински
