Скандалът на седмицата – партиите в България лъжели с подписи, събирали лични данни незаконно и ги използвали, за да си увеличават изкуствено подкрепата. Все едно не знаем, че политиците лъжат. Безнаказано при това. Въпросът сега е, че говорим за нарушаване на Закона за личните данни. И точно тук лъсва колко недомислена е цялата работа.
Представяме си, че някоя партия ви е подписала незаконно в нейна подкрепа. Вие разбирате и тръгвате да се жалвате. На практика излиза, че трябва да го направите пред три институции – пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), пред прокуратурата и пред ЦИК. И тук вече започва интересното.
Кой какво следва да стори, за да ви защити от злоупотребата. ЦИК – нищо. От два дни на интервюта напред назад от говорителите на комисията разбрахме, че тяхната работа била да проверят дали подписите в подписките на партията са редовни. Само че под „редовни” ЦИК разбира дали съществува такъв човек. Вече дали действително той се е подписал е съвсем друг въпрос и не било тяхна работа – на прокуратурата е.
От прокуратурата досега си мълчат, но да помислим какво следва да направят. Да проверят всички подписи, най-вероятно. Как да стане това – за пълна достоверност чрез графологична експертиза, като сравнят подпис от официален документ, например лична карта, с подписа в съответната подписка. Ще стане ли това – засега сигнал няма, все пак това не ви е Костинбродска афера. Законов срок не е известно да има, т.е. прокуратурата може да си поразследва, а през това време кой знае колко избори ще минат. Не е като да не се е случвало - във Варна, с партия "Движение нашия град", която беше свързвана с ТИМ. За резултат да сте чули?
КЗЛД – нейната роля е „да анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните данни в областта на защитата на личните данни”. Общо взето малко като воайор. Все пак комисията има и друго правомощие – „след предварително уведомяване налага временна забрана за обработването на лични данни, с които се нарушават нормите за защита на личните данни”. Чудесно – само че срокът за регистрация на партии за евроизборите изтече, т.е. сега КЗЛД не може например да каже „стоп” и да блокира процеса на регистрация на партиите, така че да се види кой лъгал, с колко лъгал и може ли да участва на избори – дали е минал границата от 2500 подписа?
Вчера „родилката” на новия Изборен кодекс се похвали, че с новия скандал творението ѝ се доказало – всеки можел да види дали не са му откраднали подписа. И като види, какво, другарко? Нещо променя ли се? Както пише наш читател във Facebook страницата ни – безумието на Закона за личните данни най-ясно си личи във всеки ученически бележник. Там са записани всички данни на всяко дете, а едва ли може да се очаква от едно дете да опазва тази информация от недоброжелателни попълзновения. А безумието на Изборния кодекс се показва в това, че всеки може да види дали не се е подписал за някого, докато е бил сомнамбул например и просто да си сложи на картичка това знание. Ако иска и на електронна.
