След като преди ден стана ясно, че нападателят на Митко от Пловдив ще отговаря пред съда за причиняване на лека телесна повреда, не само Пловдив, но и цяла България получи това, което искаше - справедливост за продавача на чорапи.
Тази справедливост обаче е нещо повече от битов случай. Тя е доказателството, че може би, най-сетне, сме пристъпили прага на Европа (с чисти чорапи). Доказателството и за това, че на всяко насилие трябва да се отговаря. Хората от града противодействаха на лошото с добро, давайки най-добрия възможен урок за насилника и за хора като него. Най-известният Митко в града под тепетата, бит и унизен, ден по-късно почувства какво е любов. Стотици го подкрепиха, скандираха и изкупиха чорапите му. Пловдив се прояви наистина като европейска столица на културата и затуптя като едно сърце.
Действията на насилника обаче продължават да будят недоумение. Изглежда нещата стоят така:
1) Както Митко не е изолиран случай, така и насилникът не е. За съжаление става дума за разпознаваем тип. За онези бизнесмени, които бдят над собствеността си така както хипохондрик бди над здравето си. И действат винаги като превъзбуден радар. Светът наоколо - хора, дървета, клони, вятър, слънце - неминуемо се превръща в заплаха. Нещо, което пречи и ако се наложи ще е бито, унизено и смазано, за да може бизнесът да просперира. Но ето и развръзката: в случая собственикът, гонейки символа на Пловдив, обрече бизнеса си на срив. Как изобщо някой ще седне в заведението му сега?
2) За хора като насилника съществуват две реалности - моята собственост и всичко останало. Обзет от това дълбоко чувство, той решава, че има пълно право да сложи ръка върху градската среда и да я направлява така, както бакалската му сметка изисква. И съответно тя е толкова градска, доколкото помага на бизнеса му и обратното - не е, ако му създава проблем. Може би помните как преди години бизнесмен от Несебър беше опаковал с черен найлон кипарис, от който падаха иглички върху масата му: ето за такъв манталитет става дума. Този манталитет обаче дълго време шестваше необезпокояван. И гражданите на Пловдив най-сетне го пречупиха.
Митко е определян като талисмана на Пловдив, а неговите чорапи не са просто обикновени като онези, които са ти неудобни, купуваш ги и ги носиш само защото трябва да имаш чорапи на краката си, а в края на деня ги махаш, защото нямаш търпение да се отървеш от тях. Те са толкова колоритни, колкото и самия Митко. Митко не е като типичните продавачи или хора, молещи за милостиня по улиците. Пловдивчани потвърждават, че той е изключително тих и не се натрапва на хората, не им досажда. Просто застава в някакъв ъгъл и разполага артикулите си, усмихнат, както винаги.
Е, когато отида в Пловдив, първото нещо, което ще направя е да си купя чорапи от Митко и след това, носейки ги с гордост да отмина заведението на насилника. Както научихме от пловдивчани, всяко действие трябва да има равно по големина и сила противодействие. Така работи Вселената. На този закон се подчини и Пловдив. И добре, че стана така. Иначе извън Вселената няма да просъществуваме дълго.
Автор: Илиана Симеонова
