"Да ми се махат от главата", казано от премиера по повод на майките на деца с тежки увреждания, е израз, който ще се помни дълго. При този човек филологическото ниво почти винаги е твърде издайническо. Дълги години имахме политици, които говореха с някакъв компресиран, обезопасен и чиновнически език, срещу което с право недоволствахме. Сега обаче ни застигна отмъщението на всеки, който искаше "човек, който да говори на езика на народа". Ето, появи се такъв човек.
Така че недоволни, бедни, унижени, оскърбени, маргинали, онкоболни, страдащи от церебрална парализа, аутизъм и най-обикновени нещастници - махайте се от главата на премиера. Напускайте тази глава един по един, не я изпълвайте с проблеми, кризи, нерешими ситуации. Главата на премиера не може да служи за вместилище на ужаси, с които да се пълни всеки ден. Този човек трябва да е спокоен, уверен, с бодра крачка по червения килим на европредседателството: трябва да слаломира между ЕС, Западни Балкани, Русия, САЩ и Ердоган. Тукашните кризи единствено разсейват от сложните външнополитически ситуации, които трябва да се разрешават. Срещу вашите лични трагедии накрая ще се цитират едни статистики - по-ниска безработица, по-дълги магистрали, по-висок БВП и прочие.
Нека стане ясно: В българския свят функционират две сили - главата на премиера и попълзновенията на лошия материал към нея. И те трябва да се отърсят едни от други, да не си пречат взаимно. В идеалната ситуация трябва въобще да не се срещнат, така както не са се срещали страданието и изобилието в главата на младия Буда преди да излезе от бляскавия дворец (тук сякаш има някакви съвпадения в имената) Всеки проблем съществува като една голяма червена отметка, която изпълва съзнанието на властта, дразни я, трябва да се зачерква, зачерква. Накрая винаги се опира да махане - я от държавата, я от държавника. Махайте се бързо, не махайте за сбогом.
Автор: Райко Байчев
