Едва ли най-голямото събитие от началото на века може да промени изконни политически навици. И тук, по повод коронавируса, те запазват глупашкото си статукво.
То е водено от навика всяко обществено, или в случая - световно - събитие, да бъде претърсвано за различни ниши, които да се населят, а след като населят, да се изстискат докрай. Ако следите вниматлено реакциите на политическите сили по отношение на пандемията, ще видите същото, на което сте се нагледали с всяка голяма тема - Истанбулска конвенция, Стратегия за защита на детето, членство в ЕС и прочие. Още в самото начало се оформиха два лагера - единият, властови, който започна да взема мерки за коронавируса и бързо потъна в идеята за тотална изолация, която до момента изглежда доста безспорна, имайки предвид, че се споделя буквално от целия свят. Но спомнете си първите дни, в които президентът Радев иронизира от Шипка опасността от коронавируса, намеквайки, че властта избирателно препоръчва да се отменят обществени събития предимно ако на тях може да се появи самият Радев и избягват да ги отменят, ако засягат самата власт (впрочем, донякъде вярна теза, поне тогава изглеждаше така). В същото време взе да става ясно, че след като нишата изолация вече е заета, остава другата свободна ниша, която е да запазим икономиката. В това има нещо твърде съмнително, понеже е и доста ясно, че ако властта бе предпочела нишата да запазим икономиката!, то бързо щяхте да видите как президентът отправя мощни критики в полза на изолацията!, твърдейки, че ГЕРБ не се интересува от съдбата на възрастните хора и ги е заложила на карта, за да запази обществения живот. И обратното, ако бяха избрали пътя на стадния имунитет, ГЕРБ щяха да твърдят - президентът е популист, понеже не разбира как всичко живо ще фалира в случай на изолацията. При проиграването на различни сценарии щяхме да видим в една паралелна вселена как ключовите обществени фигури застават зад някоя тактика срещу коронавируса не защото са напълно убедени в разумността ѝ, а защото тя просто е единствената останала свободна по сходен начин, по който свободни остават пазарните ниши.
В тази политическа игра спрямо вируса, която не е много по-различни от законите на маркетинга, се оформиха и други ниши. Волен Сидеров директно се наби в чудодейната ниша, казвайки че разработвал лекарство от години, което може да е полезно срещу коронавируса, Пламен Пасков разяснява полуконспиративни идеи за незначителността на пандемията, "Възраждане" насред извънредното положение обявиха, че не признават правителството на ГЕРБ, сякаш това има особено значение. Всички много внимателно се вгледаха в разрояването на общественото мнение, видяха кои съмнения са още политически незаети и започнаха да усвояват територията на съзнанията, заплювайки си парчета земя, където да хвърлят котва. Целта е проста: да се отличават едни от други. В едно обаче останаха неразличими: в слабата си способност си да селектират внимателно информация, да я обмислят спрямо необходимостта за действие, а не от необходимостта за политическо изпъкване. В това отношение е и много добре различните политически лидери да правят нещо доста нечувано и направо скандално у нас - да си променят мнението. Ситуацията с коронавируса е такава, че през около две-три седмици подходът към пандемията се нуждае от корекция. И тази корекция е не защото има хора, които държат да рекат доволно: "Аз казах ли ти!", а защото действително всяка нова по-важна информация за заболяването залага и различен тип мерки, които да се справят с него.
А когато пандемията свърши, защото все пак и това ще стане, ще видите и обратното. Онези, чиито основна територия е била икономическата отговорност, ще овикват изолационистите, твърдейки, че заради тях българинът е обеднял и не трябва да продължи да гласува за такива икономически садисти, които са го докарали до разоряване. А онези, които са защитавали изолацията, ще овикват социално отговорните, напомняйки им, че може да е обеднял, но благодарение на тях все пак е жив и здрав и че по-добре на макарони и картофи, отколкото на онова жито, от което, уви, не може да опиташ. И ако тази политическа нишовост е нормална за повечето обществени ситуации, то по отношение на коронавируса е по-скоро неразумна. Освен ако не пийнете от лекарството на Волен Сидеров, за което сякаш човек може и да се сети - току-виж си го намерил на някое рафтче вкъщи зад оная запотена витринка, където се слагат подобни лекарства.
Автор: Райко Байчев
