Септември в България е месец на празници. През тази година се получи така, че около Деня на Съединението и Деня на Независимостта се събраха по четири почивни дни – добра възможност да се вземат още три-четири дни отпуск в поне единия случай и човек да си почине от работата и тежкото ежедневие.
Тази година със съпругата ми избрахме за кратка почивка остров Тасос. Със сигурност много българи са били или ще бъдат там, така че няма нужда да описвам предимствата на острова като курорт. Историята не е за Тасос – историята е за здравната система на Гърция.
Така се случи, че в събота сутринта, не е важно на коя дата, се наложи спешна хоспитализация на съпругата ми. На никого не пожелавам да изпита ужасът, който изпитах в продължение на три дни. В чужда държава, без да говоря местния език и със здравословен проблем, който може да се окаже изключително сериозен! Не знам колко от читателите на този текст са посещавали Гърция, но съм убеден, че почти всеки е бил в болница в България. Сега си представете да не сте българи, да не говорите български и да трябва спешно да влезете в българска болница.
Повтарям – събота сутрин и лекарите в Тасос са категорични, че най-близкият ми човек трябва да постъпи в болницата в Кавала. Буквално сме с дрехите на гърба си, грабнали сме само документи и пари, а линейката вече ни откарва към ферибота. В Кавала пък лекарите казват, че няма как веднага да определят колко време ще трябва жена ми да остане в болницата – необходимо е наблюдение.
При цялото това напрежение, треперене и бушуване на една истинска Амазонка от тревога и Нил от паника в главата ми, няма как да не отчета състоянието на болницата и да не ми направят впечатление няколко неща от „медицинската практика“. Първо, съпругата ми беше приета по обяд и нямаше нищо такова като ще получите храна утре, защото не сме ви зачислили. Второ, в неделя, в 21:30 часа минава визитация от двама лекари и три сестри, които обстойно разпитват всеки лежащ на легло пациент как се чувства, проучват има ли промяна в симптомите и ако се налага – назначават необходимото изследване. Трето – всеки ден медицинска сестра минава през всяка от стаите на лежащите пациенти и чисти, та ушите ѝ плющят. С препарати, с парцали, минава и заляга под всяко от леглата – все едно чисти вкъщи. Четвърто – обяснява се ясно и се намира начин да се преодолее езиковата бариера – все някой говори английски или български, много гърци учат медицина в България. Ако в момента няма медицинско лице, с което да се разбереш, те намират преводач – в общия случай друг пациент! Пето – няма нужда да купуваш лекарства, спринцовки, тоалетна хартия, храна – всички тези неща, които в нашите болници ги считат за неделима част от пациента. В смисъл – пациентът да си ги носи!
Не се имам за специалист относно нашата здравна система. Но откакто има демокрация, все правим здравна реформа и все по-зле става. И не е до липсата на пари – ако нямаше пари, нямаше да се роят частна болница след частна болница. Само за пример – Кавала е в топ 5 на най-населените градове в Гърция. За целия град и всъщност целия регион около него има само една болница – и не е частна!
Нямам рецепта как може и в България да стане така – да те приемат по спешност, да се грижат за теб, да ти обясняват какво ти е, какво предстои да се направи, да ти изпишат рецепта и лично лекарят да ти каже защо трябва да вземаш това лекарство толкова и толкова пъти. Знам, че както е у нас, просто не може! Но знам, че когато стане като в Гърция, тогава ще кажа, че може и да имаме държава! Защото, както ми каза един грък, докато кръстосвахме гръцки болници – в България сте бедни и затова и да стане малко по-добре, пак е зле в сравнение с Гърция. А в Гърция сега сме зле, защото свикнахме да е много добре!
Автор: Ивайло Ачев
