Коментар на Матиас фон Хайн за Deutsche Welle
В кулоарите на срещата на върха, която започва идущия понеделник, Меркел и Ердоган ще разговарят на четири очи. Такъв разговор е натоварен с много напрежение, защото в последно време отношенията между Турция и Европа, между Турция и Германия осезателно охладняха. Да започнем с безвизовия режим.
Европейският парламент настоява, че преди изобщо да разглежда въпроса, Турция трябва да отмени своите антитерористични закони. Защото Анкара злоупотребява с тези закони, за да дискредитира и подложи на преследвания всяка възможна опозиция срещу курса на президента Ердоган. Тъй че отменянето на тези закони е ясно формулирано предварително условие. Но Турция не желае да го изпълни. Наскоро Ердоган потвърди тази позиция, заявявайки, че ЕС трябва да върви по своя си път, а Турция ще продължи по своя. От своя страна госпожа Меркел иска поне по въпроса с бежанците да бъде намерен общ път с Турция.
При сегашните обстоятелства обаче това ще бъде доста трудно, особено след принудителната оставка на досегашния премиер Давутоглу. Та нали тъкмо с него европейците договориха условията за безвизовия режим и турската помощ по отношение на бежанците.
Ердоган вече веднъж заплаши, че ако споразумението с ЕС се провали, неговата страна може включително и да отвори границата към България, да я наводни с бежанци и по този начин да възникне нов Балкански маршрут. Ако това наистина стане, важна ще бъде на първо място реакцията на българското правителство. А също и реакцията на останалите държави по този нов Балкански маршрут.
Според мен е сигурно, че при такова развитие на събитията германското правителство заедно с останалите страни от ЕС ще търси някакво решение. Но предварително е ясно, че това допълнително ще охлади отношенията с Турция.
Ще отвори ли Меркел дума за човешките права в Турция?
Колкото до това дали, освен въпросите за бежанците и за визите, Ангела Меркел ще отвори дума и за човешките права в Турция или пък за скандала около телевизионните сатири на Бьомерман по адрес на Ердоган: аз не мисля, че канцлерката Меркел по своя инициатива би разговаряла за Бьомерман. Ако обаче това стори Ердоган, тя навярно спокойно ще му отговори, че един германски съд току-що отчасти отдаде право на Ердоган и забрани на Бьомерман занапред да повтаря части от своето стихотворение. Защото в Германия с подобни спорове се занимава тъкмо съдът, а не правителството.
Вярвам обаче, че госпожа Меркел ще постави въпроса за човешките права и за малцинствата в Турция, най-вече за кюрдите. Нека не забравяме, че в Германия живеят много кюрди. И още: че вътрешнополитическият натиск върху госпожа Меркел заради политика ѝ към Турция непрекъснато нараства.
Канцлерката е приклещена в една дилема.
Турция е много важен актьор в Близкия Изток и в Сирия, а освен това се намира и в ключова позиция по отношение на бежанците. И друго: Турция е както съюзник в рамките на НАТО, така и важен икономически партньор. В същото време в страната се задълбочават авторитарните тенденции, журналисти и критично настроени хора са подложени на масивни преследвания, Турция води и война срещу собственото си кюрдско население. И тъкмо с това турско правителство, което носи отговорност за всичко изброено, Меркел трябва да си сътрудничи по един от ключово важните международни въпроси – за бежанците.
Турция обаче ще иска висока цена и големи отстъпки като отплата за това сътрудничество. Тъй че, откъдето и да го погледнем, всяка евентуална договореност прилича на мръсна сделка. А с мръсна сделка не можеш да спечелиш в един дебат като тукашния, който се води на емоционално и морално равнище. Тъкмо напротив – ставаш много уязвим.
