Намират труп в Борисовата градина. Труп на 16-годишно момче. Наръган до смърт. Успял само да се обади на приятелката си, за да се сбогува с нея. Случаят се разследва, хипотези се хвърлят в публичното пространство, но каквото и да се прави едно е ясно - момчето няма да се върне.
Датата е 9-ти юли 2011 г. Яна Кръстева отива с приятели в Борисовата градина, за да слуша музика и да се забавлява. Въпреки че градината е препълнена с хора, Яна е отведена в по-отдалечена алея и е жестоко убита. Бездиханното й тяло е намерено случайно от минувач.
Датата е 30 септември 2008 г. 25-годишният студент по медицина Михаил Стоянов е причакан от група неофашисти. Те нанасят жесток побой над Мишо. Убиват го на място. Защо? Приличал им на гей, пък те решили да "прочистят" градинката от хора като Мишо.
През 2012 г. София решава, че за пореден път ще изсипе милиони в имитация. Имитация на обезопасяване като се монтират тук-там лампи и по големите алеи - камери. Невярно и плоско е да си мислим, че проблемът с тежката престъпност в София ще се реши с просто прилагане на технически средства.
Колко още хора трябва да умрат, за да разбере Общината, че имаме проблем? Какво още трябва да се случи, за да спре да се превръща Борисовата градина в масов гроб? Интересува ли се Столична община въобще от хората, живеещи в София?
София и нейните сини управници в последните 25 г. разглеждат града като територия. Като пространство, което има нужда от „облагородяване“. Градът е сведен до улици и площади. Хората са забравени. Не се мисли, че тези улици нямат смисъл, ако по него не се движат хора. Няма значение колко моста, естакади и тангенти ще направиш, ако няма живот, който да ги изпълва.
Градът се разглежда в териториално-устройствен план, което няма спор, че е важно, но хората в него, хората, които превръщат града в средище, в притегателен център, в събирателна точка, те са забравени и оставени на произвола на съдбата. Знаете ли колко дава Столична община за социални дейности на година? 9 милиона лева. При бюджет от милиард и половина. Само ремонтът на „Лъвов мост“ излезе 30 милиона лева.
Пари има. Желание няма. Защото в борбата с престъпността няма келепир. Не можеш да назначиш твоя близка фирма да бори престъпността, няма „отчисления“ за партийната каса, няма рязане на лентички, няма пиар. Затова София извършва инвестиции в строежи, а не в борбата с престъпността. Затова се слагат камери, вместо полицаи.
Убитото момче в Борисовата градина няма да е последната жертва на безхаберието. Идете в парка при църквата „Св. Николай Софийски“ и ще видите тълпи от наркозависими, които продават, купуват и употребяват наркотици посред бял ден. В района има 8 гимназии, 3 детски градини, мол и много спирки на градския транспорт. Бурето с барут е заложено, а фитилът вече съска. За да се спре, се иска желание, а не имитация. Иска се борба с престъпността, а не присъдружие с нея, иска се инвестиция в хората, а не само в парчето асфалт и единия метър мантинела.
Но в този общински състав това няма да се случи. Няма как да се случи. Припомнете си – не продължава ли да бъде шеф на бюджетната комисия в Столичния общински съвет един общински съветник от ГЕРБ на име Орлин Алексиев? Човек, чиято автокъща беше претърсвана във връзка с това, че френските власти хванаха огромни количества кокаин в колите, състезаващи се в рали „Дакар“, където активно участва и маститият бизнесмен Алексиев. Тези хора няма да решат проблемите с престъпността. Защото няма как да си част от решението, когато си част от проблема.
Автор: Петър Кичашки, Движение „Модерна България“
