Хаосът в кризисната комуникация при пандемията с COVID-19, както и в самото управление на кризата, идва преди всичко от неспазването на закона. Премиерът твърди, че абсолютно всички решения взема Министерски съвет, а Националният кризисен щаб за коронавируса само може да предлага идеи. В Закона за защита при бедствия обаче не пише нищо такова. Институциите са длъжни да управляват кризата по безупречен начин, а всички граждани имаме право на достоверна, актуална, подредена и достъпна информация за кризата, да проучваме техния отговор на кризата и да ги критикуваме.
Премиерът Борисов няколко пъти заяви пред медиите, че всички решения в кризата с пандемията се вземат от Министерски съвет и лично от него, а Националният оперативен щаб само съветва и прави предложения. Това изявление е най-явния пример за нарушаване на закона. Според Закона за защита при бедствия "Националният щаб извършва следните основни дейности: взема решения за необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население" (Чл. 62а, ал. 6, т. 2). От своя страна, "Министерския съвет: осъществява общото ръководство на защитата при бедствия" (Чл. 62, ал. 2, т. 1). Това значи, че не Министерския съвет е натоварен да взема решения за конкретните действия и мерки. Решенията за мерките, като например дали да се разреши отиване до храмовете за Великден, са възложени на щаба.
Неслучайно законът възлага на премиера при криза със заповед да създаде щаб с поименно определени ръководител и членове. Това е така, първо защото управлението на всяка конкретна криза изисква съответната експертиза, и второ, защото решенията за конкретни мерки и действия за управление на кризата трябва да бъдат изключително и само прагматични. В случаите, когато нашият или някой друг премиер не иска да се скара с владиките, лекарите или пък има някакви други съображения, неговите решения ще бъдат не изключително прагматични, ами политически, лични и с всякакви други влияния. На извънреден брифинг слушахме емоционалната реч на премиера как той лично не може да си позволи да затвори храмовете, посещението на които за някои вярващи било като командно дишане. Такива емоционални изблици и сравнения са недопустими в криза. Затова законът задължава премиерът да създаде щаб, който да взема само прагматични решения за действията и мерките в кризата.
В свое интервю президентът Радев каза нещо много важно, което медиите пропуснаха да дискутират: "Със заповедта за формирането на щаба от 26 февруари щабът се поставя в една много деликатна ситуация. Той е нещо като информационен, експертен, указващ и управляващ орган. И се влага в тези роли според желанието на министър-председателя. Големият проблем е: Защо не се използва Закона за защита при бедствия, който дава на изпълнителната власт много по-широк спектър от инструменти?"
Своеволията на премиера, освен че са противозаконни, са просто недопустими по принцип при управлението и комуникацията при кризи. Необходим е дебат за управлението на кризи на национално ниво, защото когато настоящата криза приключи, ще дойде следваща и, ако се действа по същия начин, щетите винаги ще бъдат по-големи. Затова, за да видим доколко правителството спазва или не Закона за защита при бедствия, поисках от Министерски съвет и проф. Мутафчийски всички документи, свързани с щаба. Поисках следната информация:
1. Копие от заповедта, с която министър-председателят създава Национален оперативен щаб, с ръководител генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски.
2. Информация за броя, дейността и поименния състав на всички работни групи от експерти, създадени към Националния оперативен щаб съгласно чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ.
3. Копия от заповедите (в случай, че има такива заповеди), с които ръководителят на Националния оперативен щаб е привлякъл други експерти според чл. 62а, ал. 4 от ЗЗБ.
4. Копие от заповедта на ръководителя на Националния оперативен щаб за създаване на междуведомствена информационна група за извършване на информационна дейност с поименен състав, според чл. 62а, ал. 5 от ЗЗБ.
5. Заповедта на министър-председателя, с която е определен ръководител на операциите, според чл. 62а, ал. 7 от ЗЗБ.
6. Молим ви да ни отговорите също така, планирано ли е от страна на Министерския съвет или Националния оперативен щаб за създаването на цялостна платформа в интернет – уебсайт или секция в съществуващ институционален сайт, в който да съберете цялата налична официална информация за развитието на кризата с пандемията с COVID-19 за България. Включително медицинска, нормативна, икономическа, социална, статистическа и друга информация, каквато е практиката във всички развити държави при възникване на кризи с национален мащаб, както и съгласно разпоредбата на чл. 15а, ал. 1 от ЗДОИ.
Едва в петък, шест седмици след сформирането на щаба и един месец от извънредното положение, служител от Министерски съвет ни представи сайт в интернет с различната официална информация за кризата, събрана на едно място. Според мен това, както и целия хаос в информацията и комуникацията дотук, означава, че междуведомствена информационна група към щаба изобщо не е създавана. Явно кризисната комуникация се води от няколко служители връзки с обществеността в Министерски съвет, сред които, както изглежда, няма нито един специалист по кризисна комуникация.
Премиерът не може да се оправдава, че новият коронавирус е изненадал не само него, ами целия свят. Ако той беше далновиден политик, трябваше да се погрижи да изпълни Закона за защита при бедствия в частта му за превенция и подготовка за кризи. Вместо да се чуди къде да обикаля с джипката и самолета, имайки опита от няколко сериозни локални кризи в предишните си мандати, той трябваше да седне и, както го задължава закона, да създаде съвет за намаляване на риска от бедствия и постоянна Национална координационна група към този съвет. С помощта на тези органи Министерски съвет приема Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия, приема Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове, приема Национален план за защита при бедствия, по-конкретно план за защита при епидемия/пандемия. По действията на Министерски съвет и Националния оперативен щаб е ясно, че нищо от това не е направено, сиреч законът не е спазен, не е направено нищо в областта на превенцията и подготовката – целия предкризисен етап.
Адв. Александър Кашъмов от Програма достъп до информация обърна специално внимание на информационен документ, съдържащ набор от правила във времето на настоящата криза, разпространен от Съвета на Европа до всички правителства по повод кризата с COVID-19. Ето част от текста в този документ: "Официалните комуникации не могат да бъдат единственият информационен канал относно пандемията. Това би довело до цензура и подтискане на легитимните притеснения. Журналистите, медиите, медицинските специалисти, активистите на гражданското общество и обществеността като цяло трябва да могат да критикуват властите и да проучват внимателно как те отговарят на кризата".
Като имаме предвид тези норми, зададени от Съвета на Европа, нека журналисти и граждани не се свеним да задаваме сериозните въпроси, свързани с кризата. Очаквам поисканата от мен обществена информация в законно определения срок. Очаквам това да се случи скоро, защото според мен доверието в мерките вече се разрушава.
Хората от петък са масово навън и това не е само заради затоплянето на времето, а е включително заради разрешеното излизане за Великден, заради противопоставянето на Медицинския съвет срещу Националния щаб, заради издаването и отмяната на заповедта за маските на следващия ден (носенето на маски навън вече пак е задължително), заради липсата на събрана и подредена информация по време на извънредното положение, както и други грешки в управлението и комуникацията при кризата с пандемията, които рушат доверието в институциите по време на кризата.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 12 април"
* Заглавието е на редакцията
Автор: Петър Кърджилов
