Преди твърде много години философът Бодрияр, наблюдавайки начинa, по който медиите функционират, развива тезата си за симулация и симулакруми. Тук ще я съкратим, съвсем накратко: тя гласи, че медийното пространство се изпълва с образи, които нямат общо с реалността, но я изпълват толкова мощно, че се превръщат в реалност. Оттам и следното: нищо от това, което виждаме, не е истинско, и е много възможно тъкмо най-очевидното да е най-малко истинско.
Ползвам това встъпление заради последния казус с Грета Тунберг - беше пуснала снимка за това как пътува с претъпкан влак, отново от екосъображения. "Пътувам в претъпканите влакове през Германия. Най-после на път за дома", написа тя, за да изтъкне нещо, за което много отдавна настоява - че железопътният транспорт е много по-екологично целесъобразен, отколкото автомобилите. Всичко добре, обаче от Deustche Bahn дойде мигновено отговор, които опровергава думите ѝ: оттам заявиха, че Грета се е возила в първа класа между градовете Касел и Хамбург.
„Щеше да е също толкова добре, ако бяхте казали колко приятелски настроен и компетентен е екипът ни, който се грижеше за вас на мястото ви в първа класа“, казват те. И взема сякаш да става ясно, че снимката, която Грета пусна, на която се вижда как е седнала на куфарите си извън купето, е била общо взето нагласена, тъй като в купетата е имало места, но фотосът не би бил толкова ефектен, ако девойката седне, където си трябва.
Тук въобще няма да водя към тезата "защо момичето лъже, трябва ли да лъже"; всъщност ще кажа обратното - няма нищо по-нормално от това да лъже. Тунберг отдавна функционира в описаната от Бодрияр действителност, в която мощта на аватара ѝ е несъразмерно по-голяма от това, което човекът, който го представлява, е. Няма значение в коя класа пътува, как пътува, дали лодката, с която пътува всъщност струва колкото половин самолет и прочие особености. Грета Тунберг е медийно същество и все повече това медийно същество ще се раздалечава от нея самата - като гигантска дъвка, която може да разтеглиш на метри широчина. И няма значение каква е тя в действителност: важното е какви "тагове" съпровождат медийният ѝ образ. Ако тя може да излъчи медийните тагове "екология", "антикапитализъм", "силата на личния избор", "протест срещу корпорациите", тя ще прави именно това и ще ги излъчва. Дали е седнала в луксозно купе преди да си направи фотос до тоалетната, седнала върху куфарите си, а после бързичко се е върнала удобно в купето, няма значение. Тунберг създава екотагове, това ѝ е работата, това е манифактура на образите и разпращането им в социалните мрежи, за да може те да свършат онази работа, която е най-желана.
Всички тези "тагове" ще се пречупват през образа ѝ и тя, макар и да е дете, и макар и зад нея все пак да стоят куп видими и невидими сили, всеки от актантите зад образа "Грета" знаят много добре това - борбата е за натрупване на социален фокус на екотагове, а не за връзките между Грета и реалността. Тя служи за това да концентрира в себе си огромни басейни от човешко внимание и да се опита да пренасочи това внимание към проблемите на екологията - нито повече, нито по-малко. Затова се изисква аватар, а не човек, социална мрежа, а не личност, корица на "Таймс", а не момиченце вкъщи. Затова и Тунберг все повече ще прилича много повече на анимационен герой - казвам това без упрек, неутрално, в синхрон със задачата, която самата тя има.
Автор: Райко Байчев
