Онзи ден в Харвард обявиха носителите на игнобелите. За който не се сеща – това са иронично-сериозните награди за шантави научни изобретения или проучвания, които са важни за човечеството, но все пак никога няма да получат истински Нобел.
Още: Здравословни ли са наистина алтернативите на захарта?
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Тази година например в категорията за физика е награден японски екип, който отдавна проучва фрикционните свойства на банановата кора. С други думи, японците най-после обясняват на света защо идиотите се подхлъзват именно на бананова, а не на друга някаква обелка.
Сега чакаме нов екип пък да обясни и защо нормалните се смеят на идиотите, когато ги видят да изпадат в такава ситуация.
Впечатляват също постигнатите от различни екипи обяснения защо хората често виждат образа на Исус в препечени филийки, както и каква е реакцията на северните елени при срещата им с хора, дегизирани като бели мечки.
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
За Исус нищо не мога да кажа – по принцип бог може да бъде навсякъде, така че не се учудвам и за филийките. Но защо му е на някой да се дегизира като бяла мечка, за да осъществи контакт със северен елен, бога ми, не мога да разбера. И дали, ако чак толкова държи на този контакт, все пак не би било по-лесно да се дегизира като женски северен елен, засега остава неизвестно.
Индийски и американски медицински екипи в презокеанско сътрудничество пък са се потрудили да установят защо кървенето от носа спира, ако пъхнеш в него парче варено свинско.
Започнете - варено.
Не си губете времето да пъхате печено или сурово, няма да свърши работа.
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Хареса ми също игнобела, присъден на онези испанци, които са сътворили истинско чудо в науката за храненето. Откритието им ще издигне на ново ниво вкуса на испанските наденички, в които занапред ще се използва една специална млечно-кисела бактерия, открита в бебешкото ако.
Така де, след като по света има искрени любители на Биг Мак, защо да няма и хора, привързани към вкуса на акото.
Както си четях за тези награди обаче, забелязах, че сред тях липсва награда за мир. А също и за литературата не е присъдена. Та ето, реших и аз да предложа на Харвардския институт едно лице, чиито думи, смятам, би трябвало да му донесат престижен игнобел и в двете тези споменати категории.
Става дума за руския премиер Дмитрий Медведев.
Да, знам, малко сте учудени, че не номинирам неговия пряк началник, всерусийския, а напоследък вече и частично украински император Владимир Путин, който, както всички сме убедени, има твърде големи заслуги за мира и благоденствието на народите по света – особено на онези, които са твърде близки до руските граници. Пардон, до голямото руско сърце. Но не може пък само на Путин всичките почести и блага да се падат, а подчинените му да духат супата - и те притежават човешко достойнство, нали така. Или поне би трябвало…
Освен това съм забелязал, че Путин не се изразява така литературно, толкова красиво и изтънчено като Медведев.
Знам също, че сте малко учудени, задето наричам Медведев лице, а не гъз или поне задник, нали, защото по принцип Путин е лицето на цялата работа, която те двамата, заедно с щаба на КГБ, отдавна са скроили на целия останал свят. Самият Медведев още от появата си на политическата сцена, при това очевидно доброволно и с удоволствие, е в ролята на нещо меко, което винаги и твърдо подкрепя лицето на императора изотзад и отдолу, затова е нормално да бъде наричан с истинското си име. Но реших все пак, че в случая трябва да изневеря на принципите си от обикновена куртоазия, тоест, като ще номинирам човека официално, трябва да се придържам и към по-официалната словесна линия, а не само към някаква си проста истина.
А след необходимите тези уточнения, стигаме до конкретния пакет със заслуги на Дмитрий Медведев, който според мен го прави подходящ за игнобел.
Онзи ден в Сочи той направо изби рибата, като каза, че Русия е почтен партньор, който спазва всичките си договори.
Казвам го така, защото веднага след това му изявление рибари се оплакаха, че и без това оскъдната риба в Черно море е намаляла допълнително.
Руският премиер започна изказването си всъщност с известната теза, че от санкциите, които налага на Русия, Европа ще претърпи много по-големи загуби. „Икономиката на Русия е засегната само 5 процента от санкциите” – каза Медведев в сегашно време и добави, но вече в бъдеще – „Европа ще трябва да плати за санкциите, наложени на Русия, със своя дял от руския пазар”.
Това е твърдение на същия този Медведев, който десетина дни по-рано роди великата идея, че Русия може да накаже Запада като затвори въздушното си пространство за полети на западни авиокомпании. Но зъб не обели по въпроса какви ще ги дъвче самата Русия, ако извърши такава вселенска глупост.
Сега обаче изглежда някой по-читав съветник му е подсказал, че трябва да се мисли не само в посока какво ще направиш, но и какво ще последва - та затова Дмитрий Анатолиевич е скроил друг свеж план за затриване на Русия. Планът му съдържа следните базисни идеи: махат се европейците от руската икономика и на тяхно място се настаняват компании от Азия и Латинска Америка. После обаче, когато отношенията на Русия с Европа се нормализират, защото нали „санкциите няма да продължат до безкрай”, европейците все пак ще останат с пръст в уста, защото местата им ще са заети.
„Нали сме хора почтени. Ако се разберем за нещо, ще спазваме наличните договори, включително с латиноамериканските си партньори и с азиатските също” – най-внезапно прогласи Медведев.
Тоя ми се вижда ударен от парен чук.
Иначе не мога да си обясня способността му сам да вярва на голямата простотия, която сам е съчинил. Знам, че понякога е хубаво човек да си вярва колкото може повече, за да не го пипне депресията, но и това трябва да става все пак в някакви прилични граници.
Руснаците били хора почтени!
Мно-о-о-ого литературно. Мно-о-о-ого миролюбиво.
Разбира се, към огромния размер на тази руска почтеност, според Медведев, очевидно няма никакво отношение фактът, че през 94-та Кремъл подписа международен договор, чрез който получи всичкото ядрено оръжие от Украйна в замяна на твърди гаранции, че никога няма да наруши украинския суверенитет. Нещо повече – че самият Кремъл стана гарант срещу евентуални нарушения от трети страни.
Тази почтеност не е засегната и омаловажена по никакъв начин от срамната война, чрез която руснаците завзеха Крим и превърнаха Източна Украйна в бойно поле. Или че погребаха собствените си мъртви войници без молитва и кръст, сякаш са криминални престъпници. Тази велика и всеизвестна руска почтеност не пострада ни на йота заради участието на Русия в свалянето на малайзийския самолет и убийството там на стотици напълно невинни хора. Нито пък намаля поради защитата, която Кремъл оказа на убийците от Ислямска държава, заети да режат гърла на журналисти пред телевизионна камера.
Истинската почтеност и зрялата логика на руските власти ги води сега и към някои други решителни стъпки. Например почтено и много близко до здравия разум, е очакваното решение Русия да обяви за своя нов национален празник 7 октомври, рождения ден на император Путин, Владимир Владимирович, който в опита си да въздигне Русия вероятно ще я затрие - бог да прости грешната му душа, защото хората едва ли ще могат.
Очаква се също руските власти най-после да вземат отговорното и почтено решение за закриване в Русия на измисления от гадното ЦРУ Интернет. Нищо, че със сигурност и това е стъпка в посока към закриване на самата Русия – защото нормално е именно така да стане, когато някоя съвременна държава сама и изведнъж реши от общия ни 21 век да се озове отново в своя 15-ти.
Та ето какви глобални, велики идеи за руската почтеност и руското бъдеще, родени в главата на руския премиер Медведев, ме карат да смятам, че той е достоен ако не за нобелова, то поне за игнобелова награда за мир.
Защото нали на всички ни е добре известно, че като се закрие Русия, светът наистина ще миряса.
А самото изречение на Медведев пък: „Нали сме хора почтени”, казано без капчица автоирония, си е направо литературен шедьовър.
Ще го запомня завинаги.
Автор: Пламен Асенов
Материалът е публикуван на kafene.net
