Ще спестим целият изборен шум и ще сведем идните месеци до най-важното. И то е, че за пореден път изборът, който предстои на всеки гражданин, е прословутото "Най-малко зло".
Най-малкото зло е уравнение, за което не може да те подготви нито един час по математика, нито един час по "Свят и личност", нито един курс от университета, нито една политическа програма. Това означава да си съвсем наясно с абсурдите, грешките, корупцията и биографията на всяка партия, но въпреки всичко да седнеш с един лист и да започнеш да зачеркваш.
Какво избираш - десетгодишен провал в управлението на една партия (зло) или растящ популизъм на друга, който ти се струва съмнителен (зло)? Какво избираш - красноречива геопилитическа зависимост (зло) или липса на качествени кандидати в предизборната листа (зло)? Какво избираш - да не гласуваш и да поощриш старото разпределение на силите (зло) или да гласуваш и да поемеш риска само след няколко месеца да видиш как собственият ти фаворит възпроизвежда същото статукво, но по нов начин (зло)?
Заедно с този непохватен и недалновиден избор обаче върви още един призив. Той гласи "Задължително гласувай". Задължително гласувай, пък каквото ще да става. Призивът настоява за нещо измамно убедително: че всичко е твоето ръце, само трябва малко да седнеш и да се напънеш и... да откриеш най-малкото зло. Откриеш ли го веднъж, най-малкото зло ще започне лека полека да променя нещата, да се изправи срещу по-голямото зло и с годините да го обезвреди, а самото то да продължава да се смалява, докато - един хубав и мечтан ден - дори самото то ще изчезне ще се превърне в истинска политическа алтернатива. Нищо подобно обаче: един от най-характерните белези на най-малкото зло е, че когато то получи власт, пътят към неговия растеж става утъпкан, приятен и ако щете - задължителен. Толкова задължителен, колкото е физически закон, колкото "Приказка за стълбата" на Смирненски.
Кулминацията на този процес може да се види в самата партийна агитация. Типичният пример е ГЕРБ. Ако проследите в дълбочина предизборната реторика, ще видите, че тя може да се сведе до едно основно изречение. То гласи: "ГЕРБ е пазител на стабилността". От ГЕРБ чудесно се разбира, че през последните 10 години има стотици неща, за които партията е укорима, но тя се предлага отново, рециклирана, простичко, като пазител на стабилността. Това има твърде общо с идеята на най-малкото зло. То гласи: гласувай за ГЕРБ, понеже ако не нещо друго, поне ще има някаква държава, тази държава няма да функционира кой знае колко добре, но няма да се стигне до криза, до серия от нови и нови правителства, които няма да могат да сформират стабилен кабинет.
Как стана този преход - от надеждата за добро управление просто до принципа "да има..."? Ето как:
С идеята за най-малкото зло.
Автор: Георги Петров
