ГЕРБ си реже опашката Миро като педикюр в похода към изборите

Голямо рязане пада в момента, включително и онагледено чрез видео, в което осъден бизнесмен си реже пръста - нещо като повторение в по-малко кървава вариант на онова ужасяващо зрелище с рязане на главата на жив човек, осигурено от руските служби в с пропагандна цел срещу чеченските им противници, услужливо показано без замъгляване и редакция в централните новини на БНТ преди 15 години.

Пак по онова време корпорацията "Мултигруп", налапала поне половин България, обяви, че било време „гущерът да си отреже опашката”. Прословутата статия с това заглавие, публикувана в партийния орган „Дума”, беше подписана от корпоративния бос Илия Павлов, но, като стана ясно доста по-късно, е била написана всъщност от младия Георги Кадиев.

Той въплъщава новото поколение партийни функционери с няколкото си качества: на журналист от в. „24 часа” (по онова време), а след това и успешен бизнесмен в енергетиката и напорист политик от БСП, лансиран от енергийното лоби на червените за високи постове в партията и администрацията.

Припомням статията от „Дума”, за да си дойдем на думата, че периодично у нас, след корупционно преяждане с власт и пари, започва едно ритуално рязане на нещо за пред публиката. Съвпадението с рязането на малкия пръст на едни малък човек от бизнеса може да е случайно, но няма как да е импровизация неочакваното на пръв поглед отрязване на един от най-приближените до премиера Борисов министри в лицето на Мирослав Найденов.

Получава се като на пленум на ЦК на БКП едно време, когато партийният змей си режеше по някой член, за да нахрани хорското мърморене с люспене на високо ниво, пазейки по този начин от инфекции висшето ръководство. Процедурата беше напълно в духа на средновековното схващане за лечение чрез кръвопускане. Както се казваше в онзи виц, пленумите на ЦК били като сборище на канибали, на което един от тях цопва в казана, за да хапнат останалите.

От липсата на реакция от страна на отрязания Мирослав Найденов, даден на прокуратурата по обвинения с повече от три години давност, не личи той да изпитва истинска болка. Ако ти, читателю, получиш нож в гърба и си още жив, и в състояние да се бориш, няма ли поне да извикаш от гняв? В смисъл - ако си сигурен, че това е именно нож в гърба, а не лечебна инжекция за премахване на главоболието?

Работата прилича малко на онзи сюжет, в който същият този министър беше буквално подсечен през краката от Бойко Борисов пред журналистите при едно правителствено посещение в Южна Корея, където премиерът-каратист показа по дебелашки начин уменията си да рита по кокалчетата за развлечение на зяпачите.

Голям майтап беше, а Миро (както свойски го наричаше в студиото си набеденият за телевизионен гуру на властта Николай Бареков преди да си отреже опашката на хамелеон и да се възправи от екрана като пръв побратим на протестиращите), търпеше и се усмихваше. Сега, както изглежда, само търпи…

От публиката също се иска търпение, но и вяра, че ГЕРБ са безпощадни в самокритиката. Ще видим до какво ще доведе това предизборно рязане на живо месо с изтекъл срок на управленска годност от организма на абдикиралата власт и дали няма да се окаже, че всъщност отстраняват един мазол, причиняващ временно неудобство в ботушите Цветанов и Борисов по време на похода им към властта.

Един вид педикюр за разкрасяване краката, които избягаха от отговорността за управлението, което обаче смятат, че им се полага пак.

(Само)отрязан е напълно от публичността като с нож обаче самият Бойко Борисов. Очевидно се надява да отреже лошия спомен, че е бил на власт и да се яви в избран от него момент, за да ни спасява от онова, което причини на държавата в онзи отрязък от време, с който толкова се гордееше, режейки лентички в позата на „строител на нова България”.

Защото Борисов бутна България по стълбите и зае изчаквателна позиция над гърчовете й. След което насъска пропагандата си срещу линейката на президента. А когато в болницата на служебния кабинет позакърпят пациента, ще се направи на кавалер, готов след изборите да изведе България под ръка от реанимацията.

Иво Инджев