Пускаш телевизира и те са там - готвачи, техни стажанти, адски кухни, черешки на торти, кулинарни лордове, всички на поход към обетованите земи на доброто хранене. Риалитито е добро, ако има скандал за количеството куркума. Крещи се за подправки и зеленчуци, за меса и миксери. Драматургичният конфликт се завързва около изпълнението на рецепта и перипетиите по пътя й. Храната се зуумва от камерите, ястието е култ и маниакална обсесия. Не яж, за да живееш, живей, за да ядеш. Първото вкусване от парещо блюдо е метафизическо изживяване. Кухнята не е отчаянието на домакинята, ежедневна дърводелна за гозби, семейно наказание. Тя е свещен ареал, духовен път, катарзис над печките. Гледайте всяка вечер и пълнете рейтинга. Не пропускайте кой ще отпадне и кой ще продължи напред. Ризото с ароматно пиле и дълбок дрезгав дикторски глас за напреженията в готвенето е всичко, от което се нуждаеш. Не заспивай - светът е за двама, които ще си сготвят нещо.
Дошли са времената на food porn. Храната е обсесия, еротика, наркотик. Да ядеш, за да се наситиш, е жалко, немодерно и безидейно. Пропиляване на епикурейска възможност. Грижата за храната измести духовните занимания - четенето на книги, гледането на филми, ходенето на театър. Да се грижиш за това, което ядеш, е новата спиритуалистика. Храната е причастие, религиозен акт. Поема се кръвта и тялото на кулинарни богове - Гордън Рамзи, Джейми Оливър и техните локални факултети - шеф Манчев и Виктор Ангелов.
Влиза се в определени магазини с мисълта за определени храни, които носят здрав дух и житейски прогрес. Ако нямаш в менюто чиа, киноа, кейл и авокадо, вратата на благоденствието се затваря с прощално скърцане. Телефонът е осеян с приложения за броене на калории, полезни мазнини и сложни въглехидрати. Картофът е кошмар, хлябът - екзистенциална грешка. Хората се делят на два вида - такива, които поемат глутен, и такива, които го избягват. Ти сам избирай от кои да бъдеш. Не бъди глупав. Влез в храма на кетонната диета. Избягвай баба си.
Накрая не забравяй - всичко в Instagram. Споделяй с другите. Пътуваш ли някъде - пътувай, "за да опиташ от местната кухня". Хемингуей е казал - не е важно колко си видял, а как си го видял. Перифразата е: не е важно колко си видял, а как си го изял. Италия е сладолед, Франция е сирена, Турция - локум, Гърция - дзадзики. Чарът е в няколкото секунди сдъвкване на няколко неща.
Небцето е новото небе.
Възвисявай се.
Автор: Райко Байчев
