На 7 май Франция избира между два възможни сценария за бъдещето си и това на Стария континент. Гражданите на Републиката ще решат дали искат повече Европа с всички привилегии и недъзи от това или ще потърсят път към "самозатваряне" в света на популизма, който ще обезсмисли основопалагащата роля на държавата в Европейския съюз. Доскоро малко познатият, но талантлив Еманюел Макрон ще се изправи срещу харизматичната и решена на всичко Марин Льо Пен в една битка, която ще покаже френското общество като разделено предвид много близките резултати на двамата претенденти за Елисейския дворец. Картите са хвърлени, а утрешният ден на Републиката виси над Сена.
Откъде се взе Макрон?
През 2004 г. Еманюел Макрон завършва Националния институт по администрация, като кариерата му започва в държавните органи. Младият финансов инспектор работи в тази сфера само четири години, преди да получи блестящия шанс да развие таланта си на банкер в небезизвестната Ротшилд & Сие (Rothschild & Cie) през 2008 г. Междувременно Макрон става член на Социалистическата партия в периода 2006 - 2009 г. и активно работи с идеи и предложения за предизборната кампания на настоящия президент Франсоа Оланд. Натрупаният опит и гъвкавостта на Макрон не остават незабелязани и той получава ключов пост в Елисейския дворец - този на заместник-главния секретар през 2012 година. Две години по-късно Макрон вече е министър във второто правителство на Манюел Валс, като отговаря за икономиката, индустрията и цифровизацията.
По-всичко личи, че икономическите и политическите среди извайват една подходяща фигура на държавник, който израства много бързо поради огромните предизвикателства, пред които е поставена Франция, а и цяла Европа. Това амбицира Макрон да стигне по-далеч в белязаната от скандали, разследвания, корупция и популизъм битка за Франция.
En Marche и новият път
На 6 април 2016 година, връщайки се символично в родния си град Амиен, Макрон създава Еn Marche ("Ан Марш") - политическо движение, което не заема нито леви, нито десни позиции. Напротив - води се борба за всеки потенциален избирател, а младият екип около Макрон работи упорито, изучавайки тънкостите на предизборните кампании зад океана. На новия политик му се налага да вземе ключово решение. В телефонен разговор с Франсоа Оланд Макрон заявява, че напуска управлението на държавата, а в походът му към президентския пост се включват политици, артисти, финансисти, редовите граждани, привлечени от набиращия скорост ентусиазъм.
Така на 23 април Макрон успява да се качи на финалната права - балотаж с Марин Льо Пен. Бившият банкер спечелва 24.01% от гласовете, докато лидерът на Националния фронт завоюва 21.30%.
Близките резултати на двамата обаче демонстрират явното разделение във френското общество, което очевидно има сериозни очаквания от претендентите за Елисейския дворец, съдейки дори само по високата избирателна активност в деня на вота.
По-високите проценти на Макрон от 23 април като че ли дадоха глътка въздух на европейските лидери, които и без това все още изживяват шока от агресивния популизъм с Brexit. В неделя на 7 май с голяма доза вероятност се очаква Макрон да победи, но въпреки това напрежението стои, а то не е добър приятел на успеха.
Очевидно е, че бившият министър е по-предвидимият избор за Републиката тъкмо защото си поставя за цел да я съхрани и надгради, с което и да опази устоите на Европейския съюз. Нито Франция, нито която и да било държава на Стария континет, особено днес, има нужда от залитания в непознати и откровено опасни политики. А Макрон има шанс да спечели битката срещу крайния популизъм, който намери своето течение по Темза.
Автор: Румен Скрински
