Случаят с Юлия Кръстева напомня на този с Владимир Трендафилов. И двамата са литератори, хора на словото. Само че Трендафилов реши да бяга пред вятъра и сам оповести своето младежко сътрудничество с ДС, за да не го наклепат медиите. И да го изкарат по-черен от дявола. И влезе в обяснителен режим как никога не е писал нещо съществено в своите доклади, не е доносничил срещу хора и е предоставял на висшестоящите оперативни работници само общи приказки. Като виден литературен критик той владее писането на общи приказки. Но затъна в блатото.
Кръстева от своя страна е семиотик, философ, писател, знае цената на думите, познава добре свойствата им. В началото замълча, а после отрече да е била агент... Тактиката на отричането може би е защитна реакция. От успешното ѝ преминаване през тази фаза от живота ще се разбере доколко е психически устойчива. Коравите ченгета са гьонове, нищо не ги трогва. Спят спокойно и гледат с насмешка. Това е вид психопатия. По-чувствителните натури почват да се вайкат и разкайват, все едно има смисъл от вайкане през 2018 година.
Но, да направим лек анализ на така наречените "оповестявания" десетилетия по-късно. Каква е целта на притоплящите старата блудкава манджа? Те са хитри копилета, никога не правят нещо без умисъл. Просто така, за да бъдем информирани относно тайния живот на културните дейци навярно? И да си кажем: "Брей, тия културни дейци били много некултурни, да живеят така лицемерно, да ни се правят на честни и открити, а да са така подмолни и подли..." Така си казва една огромна част от публиката - онази, гласуващата за Бойко. Другата, либералната, пее в същия тон. Възмущава се и се пеняви из соцмрежите, обаче ако всеки един индивид от тая маса бъде поставен в условията на "оповестените", ще се продаде още по-евтино и от тях.
Въпросът, който всеки трябва да си зададе – аз на тяхно място бих ли сътрудничил? Какво ще се иска от мен – да разузнавам в чужбина, да събирам информация за капиталистическата страна и да я предоставям на социалистическата си родина? Или да наострям пеленгаторите си сред своите познати и приятели, да си водя записки кой разказва вицове за ТиДжей и да ги ковладя после на онези там, дето решават съдбите човешки? Къде е разликата? Шпионската професия е неблагодарна, но благородна, както знаем от романите на Богомил Райнов. Но едно е шпионин, агент, а друго е ченге, доносник.
"Литературен вестник" притоплят блудкавия буламач "досиета" за пореден път. Яжте, да ви е сладко. Не знам колко пъти още трябва да го правят всякакви такива активисти като литвестник, за да почнем да повръщаме, да се разболеем от булимия и анорексия и да се свършва с цялата постсъветска сага. Върху руините на следващата национална катастрофа България ще се възроди. В момента не може. В момента е пожълтяла, има температура, възпаление на очите, дробовете, ставите, страда от стария автоимунен вирус, заразил ни с убийството на Никола Петков (някъде там) и докато не пукне, няма мърдане. Чакаме новата порция боклук, който да ни сервират. Все един ден ще се натрупа такова количество, което ще доведе до изменение в качеството. Нарича се "критична маса" в науката. Ще експлодираме. Физикохимичен закон е това.
Пред въпросите на съвестта всеки си е сам, в своята най-съкровена вътрешна стая. Кръстева си знае какво е направила и защо. Трендафилов си знае също. Ние, обществото, нямаме право на възмутени или одобрителни реакции, защото това си е техен вътрешен проблем. "В края на живота си да станеш за резил" - един от най-често срещаните коментари. Но ако обществото днес научи за някоя моя издънка или срамна тайна, трябва ли да си посипвам главата с пепел публично, да плача и демонстративно да се кая? Че ако аз не съм разрешил този конфликт вътре в сърцето си, какво значение има външният отглас? И защо изобщо трябва да се обяснявам или отричам? Мълчанието е единствената правилна реакция. В случая с Кръстева или тя лъже, като отрича, или архивите са фалшификат. Притоплената манджа се забърква все повече. Накрая ще загори и замирише. Не ми пука нито за Кръстева, нито за досиетата. На вас защо ви пука? Харесва ли ви да ви хранят с това?
Остава по-същественият въпрос – защо "оповестяващите" правят това? Каква е крайната цел? Има много възможни отговори.
Автор: Николай Фенерски
