На 17 март 2020 г. на сайта на МЗ е публикувана заповед, с коятосе определя, че "на задължителна изолация и хоспитализация в лечебно заведение на територията на съответната област подлежат потвърдени случаи COVID-19 за всички възрастни лица ≥ 60 г., независимо от клиничното протичане на заболяването. Това разпореждане едва ли е отменено, но съществува вероятност да е така, което трудно би могло да се провери от публични източници.
На 28.04.2020 г. по повод установените многобройни положителни случаи на COVID-19 в социалния дом в село Гара Орешец, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев де факто каза, че всъщност в дома болни няма – има заразени и заразоносители, като изглежда всички са на възраст над 65 години.
Това е ужасяващ пример за абсурдната липса на държавност у нас. Какви са тези правила, въведени със заповед на министъра, които не само че не се спазват от държавните болници, но дори натовареният да упражнява контрол върху изпълнението им главен държавен здравен инспектор на практика оправдава нарушения на изрична заповед?
В резултат властта, най-неочаквано, се оказа в ситуация цунг-цванг. Ако дори един от установените в дома заразоносители се спомине, кой ще поеме отговорност за случващото се там? Ако са повече – ще бъде истинска трагедия. Дали отказът за прием на някой от тях в болница не означава смъртна присъда за него или за някой друг?
Ако обаче старците се окажат по-държеливи и излезе, че дните им на този свят далеч не са преброени, как ще продължат да се поддържат любимите тези на щаба – за "яростта" на заразата и високата смъртност? Очевидно ще е много трудно, предвид факта, че вчера столичната РЗИ установи, че дори в софийските махали "Факултета" и "Филиповци" няма дисперсно разпространение на заболяването. То е от семеен или точков гнездови тип – на малки ограничени огнища. С други думи – дали заболяването е и толкова силно заразно?
Щом в тези квартали, при тяхната гъстота на заселване, специфика на общуването и хигиенните навици на обитаващите, това се доказва на практика, какви са доводите да вярваме, че и за останалата част от столицата и страната не важат същите изводи?
Подобна хипотеза би могла да обясни защо у нас така и не се наблюдава отдавна предвижданият голям пик на заразата, а само значителни на моменти протуберанси, според обхвата на едно или друго установено огнище.
Не е ли време да кажем добро утро след поредната кошмарна НОЩ?
Автор: доц. д-р Иван Дреновски
