Ако мислите, че в следващите редове ще си говорим за религиозен екстремизъм, лъжете се. Всъщност не се лъжете съвсем – ще си говорим за екстремизъм. Този екстремизъм, който се заражда, расте, човърка и накрая избуява неудържимо, когато многократно, до полуда и откат, си си блъскал главата в стената на административното безочие, което – чудно защо, наричаме държава.
В България темата да избягаш от "тази скапана държава" е вечно актуална. За себе си знам, че най-важната причина, поради която бих се махнал, е точно отношението на институциите – като след сношение. И за да не съм голословен, ще говоря с конкретен пример – защото винаги е хубаво да даваш примери, а не да разтягаш локуми.
Още в началото на годината, под сурдинка се заговори, че до едно от най-натоварените кръстовища в София – това на бул. „България“ и бул. „Петко Тодоров“, има намерение да бъде построен небостърач. Инвестиционното намерение е на фирма НИКМИ, а темата беше широко отразена в Actualno.com, в рамките на цели 40 материала (бел. авт. - натиснете ключова дума "Стрелбище" в означенията точно под този материал и сами можете да видите). Казусът накратко – НИКМИ иска да строи небостъргач в имот, който в момента представлява градинка и по Общ устройствен план трябва да си остане такава, но частната компания претендира, че е заявила желание още преди да бъде приет този Общ устройствен план и дори съдът я подкрепи в искането ѝ Столична община да започне процедурата по издаване на разрешително за строеж. Нещо повече – единият от съсобствениците на НИКМИ Милчо Благоев се задейства и накара подопечните си да преградят и улицата до градинката, защото тя влизала в имота и била незаконна, тъй като я нямало в градоустройствения план. А дни по-късно преградената част от улицата беше разрушена. Като резултат дирекция "Общински строителен надзор" издаде заповед с предварително изпълнение за премахване на оградата и възстановяване на улицата (№ РА-20-61/16.08.2017), но на първа инстанция съдът не се съгласи, защото оградата си била там от години (!!!), а втората инстанция още дори не е насрочила дата за гледане на случая. Главният архитект Здравко Здравков обаче успя да убеди Столичния общински съвет да спре процедурата за одобряване на Подробен устройствен план на имота на НИКМИ и кажи-речи всички медии отразиха това като „победа за жителите на „Стрелбище“. Това се случи на 14 септември, 2017 година.
Вече е краят на септември, а няма ни най-малък признак, че преградената и разрушена улица, която е основна пътна артерия в "Стрелбище", ще бъде скоро възстановена и отворена. Заради случилото се три съседни улици - "Майор Първан Тошев", "Дедеагач" и "Енос", станаха двупосочни, но това само превръща трафика в кошмар, защото те не са достатъчно широки, особено когато прибавим в картината и паркирането по тях на коли на живущите. Тези коли принципно трябва да бъдат вдигани, защото нарушават разпоредбите за движение по въпросните улици, но вече месец и половина няма паяк, който да посмее да вдигне дори един автомобил – местните власти са наясно до какво може да доведе изпълнението на закона.
Казусът се превърна в начин на живот за някои жители на квартала, които опитват всички законови методи да накарат институциите да си свършат работата. На Столична община ясно беше показано и доказано, че още заменката, с която НИКМИ вземат имота, е много съмнителна най-малко заради факта, че като условие да бъде взет този имот той трябва да граничи с общински, а към момента на сделката това не е така! Няма нито гък, нито звук от общинарите да се обърнат към съда заради това нещо. Няма нито гък, нито звук от общинарите и да изпълнят заповедта с предварително изпълнение относно разбитата улица – местната власт е абсолютно разсеяна, че това може да стане, независимо от решенията на съда, защото те не отменят предварителното изпълнение, а само могат впоследствие да изменят вече фактическото положение! Съдът пък се мотае и сигурно чака да мине зимата, за да реши дали може частна фирма да прегражда и разрушава улица, ползвана над 10 години като общинска инфраструктура без възражение, което е безспорно основание да продължи да се ползва като такава. И ще видите как до следващите местни избори този казус ще си остане така – жителите на "Стрелбище" не могат да излязат нормално от квартала си.
Преди ден ми направи много голямо впечатление изказване на Алфонсо Сабела – човекът, който е двигател на операция "Чисти ръце" в Италия и който е причина много от членовете на Коза Ностра да влязат в затвора. Та Сабела каза следното специално за обществените поръчки от гледна точка "корупция": "При асфалтирането на улиците в Рим непрекъснато пращам хора, които да мерят асфалта и да вземат проби дали отговаря на стандартите..." Това е отношението на администрацията! Затова плащаме данъци и гласуваме на избори – тези хора да си вършат работата, а не гражданското общество да им се моли да я свършат! Състоянието на вечната молба да не си в застой си е аксиома номер едно за раждането на българския джихадист. А в екстремисти ни превръщат такива случаи като този в "Стрелбище" - изтъкани от наглост, ушити от безочие и извезани с безхаберие. Направо е истинско чудо, че досега никой не е цъфнал в някоя държавна институция, в някоя община или в някой съд и не е раздал правосъдие. В тези редове аз ви разказах за един прост като куха тиква случай – представете си обаче колко още далеч по-сложни и важни такива има и как отношението на отговорните е ... като след сношение! Как пък не ни писна вече постоянно да ни еб*ват и еб*т...
Автор: Ивайло Ачев
