От два дни политическите страсти в България се въртят около поредния „измислен” проблем – приетият мораториум за забрана на чужди граждани или по-точно и по-коректно – граждани на ЕС. Да, на ЕС – не турци, не китайци, не ислямски джихадисти и прочие зверове, които само гледат как да ни завладеят и подчинят, както депутатите от „Атака” убедително втълпяват.
Гласуваният мораториум е всичко друго, но не и грижа за българското население и българската земя. Нека си го кажем честно – според сега действащото законодателство всеки чужденец може да си купи българска земя. Просто трябва да си регистрира едно юридическо лице в България, да плати на представител да му го управлява и готово. Със или без мораториум. И по този начин много по-лесно и тайно би могла да се купува земя от чужденци със съмнителни мотиви, отколкото при уреден пазар съгласно нормите на Европейския съюз. А ние като сме влизали в ЕС, сме подписвали договори и поемали ангажименти. И сега можем да се сърдим само на себе си – защото принципно редно щеше да е да бъде направен референдум искаме ли да влезем в ЕС, но тогавашният преговарящ г-жа Меглена Кунева не обичаше да бъде питана на тази тема.
Мораториумът е безсмислен и от друга гледна точка – той лесно ще бъде отменен от Конституционния съд. И тогава вече разцеплението в несигурната управляваща коалиция ще е факт. Не е тайна, че никой не вярва, че това правителство може да изкара четири години. Няма и как предвид непрекъснатите карамоли и низки изпълнения в парламента, цакания с процедури и т.н. Гласуването отпреди два дни показа само едно – че Сергей Станишев все по-явно изпуска юздите в БСП. Няма и как да е иначе предвид многото вътрешни врагове, които си създаде за кратко време. Приетият мораториум най-добре показа на Станишев, че не командва. Показа и друго – всички парламентарни сили се подготвят за избори, въпросът е да заемат възможно най-добра позиция. А интересите на партиите са различни, защото всяка иска да управлява.
Интересен въпрос покрай мораториума обаче е и кой, извън политическите страсти и борби, може да спечели. Отговорът е един – едрите земеделски производители у нас, които взимат европейски субсидии на единица площ. Защото от 2014 година ЕС въвежда таван на субсидиите – ако имаш повече декари земя от определена граница, не може да взимаш субсидии в геометрична прогресия. Затова и на няколко семинара в България за Общата селскостопанска политика се обясняваше как може да се заобиколи това ограничения – регистрират се повече юридически лица, които по закон взимат толкова декари земя, колкото е границата и които де факто зависят от един човек или от една компания. И така пак субсидиите ще си идват, потокът няма да пресъхва. Няма да има и директна конкуренция отвън, която може да помогне за по-качествено производство и по-ниски цени на земеделската продукция. Не е чудно, че при тези перспективи през последните две години земята в България поскъпва.
За финал – ако някой си мисли, че не съм се загрижил за българската земя, бих му казал следното – нека пообиколи българските села, да види как плодородните ни земи с български собственици пустеят и буренясват. Така ли е по-добре или е по-добре чужденец да дойде и да работи тази земя? Не е ли по-добре тази земя да дава плод, да храни български граждани? И дали не може чрез законови мерки да се потърси начин специално за производители, които купуват земята, да им бъде по-изгодно да реализират плодовете на труда си тук, в България? Например чрез облекчени данъчни ставки в определени параметри, чрез улеснен достъп до пазарите у нас, което да убеди чуждите инвеститори наистина да инвестират в България, а не да ни използват за плацдарм. Или ще я караме на принципа не е важно на мен че ми е зле, важното е на Вуте да му е по-зле?
Послепис – депутатите от БСП, които нагло лъжат, че Европейската комисия и Европейският парламент не били защитавали България, когато Великобритания си затваряла трудовия пазар за нас, нека да се засрамят, ако могат. Защото в сайта на ЕК, в сайта на ЕП, а и в достатъчно публикации в българските медии ясно се цитират исканията от Брюксел Великобритания да си отвори пазара така, както е заложено в Договора за ЕС. И Брюксел не прави компромиси по отношение на никого в ЕС, когато става въпрос за разписани ангажименти. Какъвто е и нашият с мораториума така, между другото. Затова и ако КС нещо пак забрави за правото, Европейският съд няма и ще има наказания – всяко друго твърдение е пълна лъжа.
