Никога партия не е получавала даром толкова мощна подкрепа за толкова малко заслуги, както соцпартията в момента. Същевременно изглежда напълно неспособна да предложи политика, различна от досегашната
Чак ми домъчня за бравурните социолози тези дни. Търсеха искрено да донапомпат мускулите на левицата след протестния митинг в събота, но не се надува туй, що е спукано. 200 автобуса от цялата страна, 8 хиляди симпатизанти на площада, знамена и свирки, организация и пари и накрая - неадекватен лидер и безлични послания. Вместо да се възползва от ситуацията, в която хората копнеят някой да извика "Бойко е гол!" и да наелектризира тълпите, Сергей Станишев утрепа остатъчния ентусиазъм на обезсърчените си привърженици със заучени баналности и зле отработен жест. БСП за пореден път проигра една добра възможност да се заяви като алтернатива. Зрелището на полюшващите се наляво-надясно червени апаратчици в стил "подпийнали немски туристи", които припяват под звуците на "Моя страна, моя България", е като сцена от скечовете на Бени Хил. А това, че някои от "спасителите" на оскърбените и унизените са милионери, вкарва специфичен саркастичен заряд.
Защото амбицията на БСП, заявена от лидера й, е да "спаси" държавата. Нито повече, нито по-малко. В по-предните редици на "спасителите" сега са изтикани, да ги наречем, най-поносимите депутати от БСП - Мая Манолова, Ангел Найденов, Янаки Стоилов. Тези, които изнасят битките в парламента. В задния план се мяркат лицата на бивши министри и зам.-министри от тройната коалиция, които с действия, бездействия, заменки и братски поръчки доведоха ГЕРБ на власт, та сега се налага пак те да ни спасяват от него. Да сложат точката на собственото си многоточие...
Факт е, че напоследък расте недоволството към властта
Процесът е видим и без социологически микроскоп. Но заедно с недоволството расте и обезсърчението на хората от липсата на алтернатива. Тъкмо тук се опитва да подложи електоралното си канче БСП, белким обере протестния вот, който по естествен път се оттича към опозицията. Какво обаче предлага в замяна соцпартията? За цял мандат в опозиция БСП не успя да излъчи нови лица. Старите й, по-гласовити тенори се самоубиха естрадно. Достатъчно е да припомним издънката на Антон Кутев, който сравни социализма със СПИН, или поредния изборен провал на кандидата за кмет Георги Кадиев, саботиран от собственото си ръководство.
Кризата не вдъхнови БСП и за нови послания. Съботният поход към властта започна с изтъркани лакардии от типа "дайте да дадем", на които столетницата е цар. "Наследството на ГЕРБ ще е ужасяващо за всички, ще трябва огромна работа, за да изправим страната на крака", застрахова се отсега Станишев. И още: "Ние искаме мандат от хората за промяна, която е дълбока, която дава перспектива за възраждане на българската страна", каквото и да значи това. Пак се завъртяха абстракции като "правителство на националната отговорност", което щяло да гради бъдещето с "таланта и енергията на всички българи". Че то и тройната коалиция беше нещо такова! А това за таланта вече сме го чували в програмното обръщение на Царя от ливадата на Врана. Най-атрактивното, което изнамери злополучният Серж, бе "пре-раз-пре-де-ле-ние", което присъстващите не подеха със скандиране при все апела на оратора. Разбира се, и тук не стана ясно какво и как ще се преразпределя и дали пак няма да е по старата формула 3:5:8.
И докато соцлидерът се горещеше от трибуната, встрани от нея законните и незаконни съпруги на соцапартчиците образуваха контрастираща с тълпата групичка, облечена с издайнически шик, навяващ многобройни политически компромиси.
Така изглежда бутафорният декор зад "спасителката" БСП
Жалко, че клоунадата вляво се е разпростряла върху терена, от който единствено може да се роди протестът. Дори огорчените от ГЕРБ десни напоследък отправят взор към БСП поради пълната безизходица на положението. Никога партия не е получавала даром толкова мощна подкрепа за толкова малко заслуги. Но дали ще съумее да се отплати подобаващо? Способна ли е на политика, различна от досегашната при демонстрираната пълна липса на самокритичност спрямо собственото си управление? Със сигурност не. Принципният и последователен човек си личи от пръв прочит, нали?
Същевременно в социалните мрежи покълва нова левица, която търси да преодолее тапата на БСП във виртуалното пространство. Тази левица няма структури по места и обкоми, нито управленска платформа до 2050 г. Но тя спря ГМО, накара кабинета да наложи мораториум върху проучванията и добива на шистов газ, отчасти обузда бизнес апетитите към застрояването на горите и реагира остро на зачестилите нацистки изстъпления. Тази левица се разграничава от БСП, а столетницата се прави, че не я забелязва.
Предизборната стратегията на БСП прилича досущ на стратегията й за завладяване на "Фейсбук", която се обсъжда не на шега в партийните структури. Тя предвижда насищането на социалните мрежи с фалшиви профили, които да облъчват с обичайните фалшиви послания. Нещо като сполучливия израз на Живков за "митинговата демонстрация". Партийната алхимия ще търси да докаже, че количеството от само себе си може да прерасне в качество, без адекватни послания, без силни личности, без принципни позиции. Може и да стане, но много скоро ще търсим спасители от спасителите.
Сега
