Борисов жадува експертен кабинет, но никой няма да му го даде

Дори социолози, които принципно имат вкус към сложни чертежи на неочаквани коалиции, този път не предположиха някакъв особен авангард. Резултатите от изборите - и аритметически, и политически, вещаят нови избори, може би едновременно с президентските. Опитът на Борисов да призове към "мир" и експертен кабинет до декември - визуално решен в монолог пред джипа, - изглежда невъзможен. Ето защо: 

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Още: Какво ще стане в Грузия?

Всеки от новите играчи набави гласовете си в яростен конфликт с Борисов. Списъкът с конфликтните теми е дълъг: шкафчето с евро, записите, протестите, първо ниво по смъртност с коронавируса, слаби основания при редуването на локдаун с отваряне. Също: почти изрично обявената близост с прокуратурата, която сама обяви, че не цени "разделението на властите", нахлуването в президенството, общото впечатление, че т.нар. "разчистване на прехода" разчиства само неудобните и инсталира още по-дълбоко подходящите. Това се знае - и ако през 2013-2014 г. Борисов все още можеше да се връща в играта с приласкаващата идея за "стабилност", едва ли някоя от протестните партии - "Има такъв народ", "Демократична България" и партията на Манолова ще се върже на стария номер. Това би ги убило още в генезиса - златен пръст се става тогава, когато вече ти е ясно, че ти остават само няколко години в политиката и е добре да се монетизираш за финал, докато още можеш. Справка: самият златен пръст. 

Фронтът на старите партии обаче също не би могъл да излъчи правителство. И ГЕРБ, и БСП, и ДПС по изборен резултат и политическа логика в момента изглеждат в шахмат. Опитайте се да си представите днешната картина, но преди две години. БСП трета, ДПС пета. ГЕРБ първа, но с брой избиратели колкото два квартала в София. В самата София първа сила "Демократична България". Патриотичните формации - ВМРО, АТАКА, НФСБ - аут. Освен всичко в момента не е никак ясно какво въобще може да върне старите партии към живот; много харизми са изчерпани, много обещания неизпълнени. Протест, също, вече не се прави никак трудно; ако теоретично ГЕРБ, БСП и ДПС направят общ кабинет, скоростта, с която ще привикат десетки хиляди пред Министерски съвет, ще бъде няколко часова. Както и ако някоя от новите партии влезе в коалиция с тях. Това се знае; и впрочем това беше и големият успех на протеста - че бе не просто анти Борисов, а създаде определен страх, че не всичко е позволено.  

Експертният кабинет на Борисов най-вероятно няма да се случи въобще. Както и никоя от странните коалиции, които биха имали математически сбор, но къс живот и най-вероятно сепуку за поне един от участниците в тях. Новите партии освен всичко знаят, че ще могат да източат дори още повече гласове от ГЕРБ, БСП и ДПС на следващи избори; да не говорим, че вероятно ще се организират от служебен кабинет на Радев, който най-малкото ще олекоти възможностите за гласуване в чужбина. 

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

Всичко това не означава, че е настанал празник и края на Борисов ознаменува нова, нечувана по благоденствието си епоха. Означава само, че тя отговорните за нея вече ще са други. 

Автор: Райко Байчев