Паниката за Боян Петров този път е напълно оправдана. Боян е сред малкото българи, с които можем да се гордеем, с открито сърце. Във фалшива страна, с фалшиви звезди, в които машината за известност бълва лъскаво опаковани боклуци, Боян е златното изключение. Ние твърде много обичаме низината, зоната на комфорт, кухненския живот, четирите стени. Този човек катери върхове в страна, в която любовта към висотите се възпитава с поставени на тавана в спалнята фосфоресциращи звезди. Това е човек, който е така целеустремен, че всяко сравнение с него би ни създало неудобство пред обикновеността на грижите ни.
Ние отдавна сме забравили какво е дух, какво е воля, какво е битка. Мани ги тия работи. Всичката мощ, която е трябвало да имаш, е била връчена на Боян Петров. Този човек е голямото изкупление на собствената ни окаяност - затова и в изчезването му има нещо лично, то е много повече от индивидуално загубване, а някакъв общ, колективен страх от това, че го няма. Само хора като Боян можеха да ни откопчат от хипнозата на одомошарения, овчи живот и да напомнят, че там някъде има върхове за изкачване, там някъде е вълнуващо и страшно, там някъде те очакват трепет и изпитания, различни от ежедневното блъскане, офисния комфорт и упокойките на социалните мрежи.
Появявиха се гласове - безотговорен бил, имал семейство, две деца, съдбата му дала урок с катастрофата, трябвало да си седи мирен у дома. Вечните български гласове, чиито размах на мечтите се простира до идеята да си усвоиш балкона. Съществуват хора, които никога няма да могат да простят безразсъдството, смелостта, любовта към опасностите. Че има неща, които превъзхождат семейното добруване и еснафските удоволствийца, е факт, към който има особено ниска възприемчивост.
Дано Боян издържи. Преди време беше казал, че винаги усеща енергията, която хората му изпращат и, че тя го пази и вдъхновява. Човек не трябва да е мистик, за да разбира добре, че това е самата истина. Боян трябва да оцелее и този път. Очаква го още много и на много високо.
Автор: Райко Байчев
