България няма, няма и да има нормална детска болница. Нуждата от център, който да събира всички специалности в педиатрията - от неонатология до рехабилитация, не е необходимо да се аргументира. Най-малкото в безумната ни здравна система би било успокояващо да има поне една смислена структура, която да спести на деца и родители безнадеждното размотаване из болници, лаборатории и учреждения. Кратката съдба на последната идея да се създаде такова лечебно заведение обаче е показателна за капацитета на властта. И той е нулев, пише в аналитичен материал за в. Сега Янина Здравкова.
За нуждата от детска болница се говори от десетилетия, в двора на настоящата Александровска болница стърчи недовършена сграда, а болницата, която се нарича педиатрична, е малка и е събрала само част от специалностите. Неонатологията е в "Майчин дом", детската кардиология и кардиохирургия - в Националната кадриологична болница, ортопедията - в "Пирогов",УНГ в ИСУЛ и т.н. По-сложни и тежки случаи, с хронични заболявания или усложнения, са наказани да обикалят София. Предпоследният опит за създаването на такава болница - по времето на кабинета "Сакскобургготски", се оказа просто поредната далавера. Последният - на "Борисов" 3 - е направо некадърен.
При това самият план на здравния министър Кирил Ананиев - или поне малката част от него, която той пожела да обяви публично, не звучеше безнадеждно зле. Правителствена болница се преобразува постепенно в детска, клиниките за възрастни се местят в други лечебни заведения, в двора се строи още една сграда, за да може да побере всички отделения. Особено добра част от плана беше бъдещата детска болница да наследи статута на сегашната "Лозенец" - да е лечебно заведение, създадено от държавата, а не по Търговския закон,
да може да получава субсидии от бюджета и да се контролира по-пряко от собственика си. Тоест - да не зависи само от приходи от здравната каса, които освен че в педиатрията са нищожни, водят и до бързо изкривяване в начина на мислене и действие по болниците. Да не се налага на деца и родители да се гледа като на клинични пътеки, а като на пациенти.
Премиерът Борисов пък със сигурност е харесал особено частта с елиминирането на термина Правителствена болница, име, което го дразни, защото показва привилегии, които хем не ползва особено, хем са трън в очите на населението. И какъв по-хубав жест от това - Правителствена болница става Педиатрична, Той я дава на децата, на бъдещето на страната. За да има за тях, Той жертва мястото, където му лекуват високото кръвно. Пък знае ли се, някой ден може и на Благодетеля да я кръстят...
Но популистките блянове са едно, а изпълнението на практика - друго С типичния си маниер кабинетът взе решението за промяната изненадващо, без обществено обсъждане, без обяснения и детайли. Ефектът не закъсня. Болницата е клинична база на Медицинския факултет на Софийския университет, който не би се разделил с нея току-така. От СУ заплашиха с протести, тъй като смятат, че като нямат сграда и преподаватели, ще загубят акредитацията на факултета и ще останат без него.
Директорът на Правителствена болница Любомир Спасов, класически барон в здравеопазването, начело на лечебното заведение още от времето на Иван Костов и заплашен най-накрая да се прости с царството си, пусна в ход стабилното лоби, което е натрупал с годините прием на хора от властта. "Не е морално да разрушим къща, за да направим колиба", каза той.
И е прав. Концепция как ще изглежда новата болница няма. Няма проект, няма обявен бюджет, тепърва ще се правят работни групи с директорите на болниците, в които има детски отделения, и ще се мисли как да се отделят структури от тях. И как от Правителствена да се изнесат безболезнено важни отделения като например трансплантационният център.
Въпросът не е обсъден по същество и с Българската педиатрична асоциация, която от години настоява за появата на комплексна детска болница и има готови проекти. И, естествено, не е дискутиран и със Софийския университет, с чиито представители Кирил Ананиев се срещна чак след като СУ се обяви против идеята. Здравният министър единствено обясни, че в "главите на ръководството на МЗ" има ясен план за всичко, но не можели да го кажат, докато болницата не промени статута си от управлявана от МС в управлявана от МЗ.
И понеже можем само да гадаем какво има в главите на ръководството на МЗ и предвид богатия опит с вече роденото от тези глави, наистина е по-добре този опит за създаване на детска болница да бъде загърбен,поне за момента.
Не защото е толкова важно да има Правителствена болница, нито дори Медицински факултет на СУ, а защото хора, които първо режат без обяснения, а после мислят, поставят в риск живота на стотици пациенти - и деца, и възрастни. МЗ и МС не са в състояние дори да напишат, представят и защитят концепция за болница, камо ли да я съградят. И ако пристъпят към изпълнение на още несъществуващия си план, процесът на изграждането ще е съпроводен с хаос, който може да коства животи.
След като - също неочаквано - коалиционният партньор "Обединени патриоти" отхвърли промяната в закона, с която да започне преструктурирането, премиерът Борисов обяви, че Правителствена ще си остане така, както е. Каква е съдбата на детската болница в този случай - не е ясно, за Борисов по-важното е "Лозенец" да не се казва повече Правителствена. И да не си отваря фронт срещу Софийския университет.
Показателното обаче е това, че и ГЕРБ, и министрите му, и администрацията, с която управляват, не могат да съграждат. Не могат и да реформират. На фона на безумието, което представлява здравната ни система, преструктурирането на една държавна болница би трябвало да е детска играчка. Но и то се оказа непосилно.
* Заглавието е на редакцията
