Николай Бареков, твърде окултен политически персонаж, обяви, че след края на кариерата си в Европейския парламент, е подал документи в МОН, за да сбъдне мечтата си да бъде учител по литература. Още по-интересното е, че оставащото му време като евродепутат той е нарекъл "каторга", чиито край с нетърпение очаква. Това води до определено объркване - каква е тая каторга с 30 000 лева заплата, сигурна пенсия от 4000 лева и безплатни пътувания в Европа и света?
Ние все пак сме чели "Записки от мъртвия дом", та поназнайваме какво представлява каторгата. Но все пак е възможно Бареков така да се е чувствал през цялото време: експлоатиран, наказан, нещастен; кои сме ние, за да предполагаме какво става в дълбините на изстрадалата му душевност?
Може обаче да предположим друго - как ще минава един урок по литература, воден от него в училище. Нека опитаме.
1. Левски, смесен с фитнес
Децата трябва да бъдат научени, че една от най-важните причини българските възрожденци да постигат подобен революционен успех, е добрата им физическа подготовка. Урокът задължително трябва да се фокусира върху прочутия лъвски скок на Левски; а след това да се дадат и необходимите упражнения, с които той може да се постигне. Непрестанните му обиколки в България трябва да се разграфят в определен тренировъчен режим, който да предположи скоростта му на движение, размах на разкрача и да въведе учениците в броя необходими клекове и избягани километри, за да се справят с учебния материал.
2. Малко английски
Тъй като е възможно МОН да разпредели Николай в училище със засилено изучаване на английски, то би могло да се наложи да се преподава и на този чуждоземен, странен език. Само в този случай бившият евродепутат ще може да разкрие на децата някои новаторски и интересни изрази, които допълват, репликират и преобръщат баналните езикови правила. Освен това те ще бъдат наистина мотивирани да учат този език - ако английският, преподаван от стандартен учител, може най-много да ти уреди работа в кол център, Барековият би могъл да те докара до удобния стол на Европарламента. Тоест...на каторгата.
3. Баджаци
Тази дума, установено е, е твърде любима на каторжника Бареков; особено по адрес на Жени Марчева, на която предложи да не говори толкова, а по-скоро да остави на зрителите да се насладят на чудесните ѝ баджаци.
В училище обаче е възможно, заради пропастта между поколенията, да се наложи те да научат значението на тази дума, случайно пропусната в тийнейджърския сленг. Всяка ученичка, дошла с нещо малко по-късо, трябва да бъде уведомена, че по този начин експозира баджаците си пред останалите и ще трябва да се вземе решение: или всички идват по баджаци, или никой, за да няма разсейване.
4. Психодесни, куртизанки, неначесана шаврантия, помияр, разпърцали, дембел
Това, ако се чудите откъде е, е част от филологическото разнообразие, което струи от фейсбук постовете на каторжника. А какъв е проблемът на часовете по литература? Че децата не могат да обогатят достатъчно речника си. Един бивш каторжник от Европарламента, почувствал духа на свободата в българското образование, може да разкрепости малко училищния език.
5. Малко политика
10-15 минути за литература са достатъчни. След това може да се вдигне летвата и да се поговори малко за политика. По същият начин, по който учителите обичат да правят внезапен преход от урок по литература към случка от личния им живот, Бареков би трябвало да поразкаже малко за каторгата си в Европейския парламент. "Само фитнес, никакви забавления, огромна заплата, пълна скука", би могъл да разкаже той, щастлив, че най-сетне има чисти сърца, с които да свърже собственото си.
Автор: Райко Байчев
