Едва ли по нашите ширини има човек, който не обича кисело зеле. Оказва се, че то не е безопасно за консумация дори за напълно здравите хора.
Киселото зеле съдържа изобилие от на витамини от група В и U (S-метилметионин). Но освен това в него има сол и оцетна киселина.
Според експертите в киселото зеле се съдържат много повече химически съединения, отколкото полезни вещества.
Лекарите от Донецката медицинска асоциация предупреждават, че голямо количество сол в него е причината за появата на отоци след консумацията му.
За хората в напреднала възраст, чиято ендокринната система е отслабена, консумацията на кисело зеле води до внезапни промени в кръвното налягане. В резултат от това се увеличава рискът от хипертония и инсулт.
За страдащите от гастрит консумацията на този продукт причинява силна болка в стомаха и провокира по-нататъшното развитие на заболяването до хроничната форма.
Друго вредно свойство на зелето, не само на киселото, но и на прясното, е способността му да извежда йода от тялото.
При проблеми с щитовидната жлеза е строго забранено да се консумира този зеленчук.
Хирурзи от Централната градска болница в Калининград споделят, че всяка есен и пролет приемат предимно пациенти, които са почитатели на киселото зеле.
В никакъв случай зелето не трябва да се консумира в процес на ферментация. То е особено опасно на втория или третия ден след осоляването, когато развитието на патогенни бактерии е най-интензивно.
За всеки, който консумира неферментирало зеле, има риск от увреждане на панкреаса.
През пролетта любителите на киселото зеле често търсят лекарска помощ и в случая това се свързва с още една грешка при консумацията му.
В края на зимата в бидона със зелето се образува много слуз. Появява се неприятна миризма и туршията придобива странен цвят.
В такъв случаи опитните домакини старателно измиват зелето под течаща вода, добавят към него оцет и го сервират като салата.
Но малцина знаят, че при наличието на слуз, необичаен цвят и неприятна миризма, киселото зеле е не просто негодно за консумация, но и отровно.
