По принцип, депресията има тенденция да действа скрито, затова не бива да я бъркаме с обикновеното чувство на тъга. Когато обаче болестта се вкорени, причинява сериозни промени и последствия в живота на човека. Как да я откриваме?
Своето мнение споделя психиатърът д-р Марсело Калсаньо Райнхард, Флорианополис, Бразилия.
Критичен перфекционизъм. Хората със скрита депресия са склонни непрекъснато да се упрекват за своите недостатъци. Те имат много ниско самочувствие и се опитват да компенсират тази празнота по всякакъв начин. Затова изискват много от себе си, за да не допускат грешки.
Криене на мрачни чувства. Депресираните хора се стараят да крият чувствата си, предизвикани от неприятни или трагични случаи. Външно остават безстрастни, независимо от силните си вътрешни емоции. Когато тези емоции изригнат и доведат до инцидент, например, убийство, околните се чудят: „Той беше толкова кротък човек!“ Не, не е бил кротък – просто е бил депресиран.
Непреодолимо чувство за отговорност. Хората със скрита депресия имат много силно чувство за дълг. Това ги кара да поемат отговорност за всичко в този свят: от собствения си развод до глада в Африка. Често идеалистите в различни политически „протести“ и доброволците в хуманитарни мисии, всъщност, се опитват да избягат от собствената си депресия. Въпреки че са добри лидери, им липсва способността да предават част от отговорността върху другите. Постоянно ги преследва чувство за вина.
Кои зодии са най-склонни към депресия?
Прекомерен контрол. Скритата депресия в крайна сметка принуждава човека да контролира прекомерно собствения си живот. Поради това той мисли прекалено за бъдещето – и често си представя трудни ситуации, които е слабо вероятно да се случат. Депресивният човек е постоянно притеснен, но не го показва.
Загриженост на други хора. За депресираните хора грижата за другите, всъщност, е грижа за самите тях (вече споменахме идеалистите в политически акции, които ги е грижа въобще за „обществото“, и доброволците в хуманитарни мисии). Депресираният човек не показва болката си. Това обаче може да доведе до трагични последици и мисли за самоубийство. А понеже околните не знаят за състоянието му, няма кой да му помогне да избегне най-лошото.
Прекалено фокусиране върху дейности. Тъй като всяка завършена дейност в крайна сметка дава усещане за важност на повечето хора, скритите депресивно болни се съсредоточават много върху това, което правят. По този начин насочват получения резултат към преодоляване на собствената си несигурност.
Липса на самочувствие. Тъй като се фокусира върху задачи, за да се чувства добре, този човек забравя какво харесва в самия себе си. Цялата му емоционална компенсация идва от работата и от проекти за нови занимания.
Зависимост. Получаването на емоционални награди за всяка свършена работа може да направи този човек пристрастен. Това е единственият начин той да се чувства добре.
Срам и вина. Депресираният индивид обвинява и се срамува от себе си. Постепенно започва да приема, че да се чувства зле е нещо обичайно.
По тези необичайни симптоми можем да познаем депресията
Пристрастявания и разстройства. Депресивната празнота трябва да бъде запълнена по някакъв начин. Такъв начин, например, е отношението към храната. Всеки е чувал израза: „Ям, защото ми е кофти!“ Или обратно. Резултат: анорексия или наднормено тегло! Друга компенсация може да бъдат лекарства, алкохол или наркотици.
Професионален успех за сметка на връзки. Скрито депресираният човек несъзнателно пренебрегва полезните за кариерата си връзки с други хора. Причината е, че не иска да покаже своите емоции пред останалите. Така го възприемат като безчувствен или дистанциран.
Обобщение: скритата депресия далеч не означава някой да бъде видимо тъжен. Той просто живее своя живот в тихо и мълчаливо страдание. Човекът го боли недалеч от нас - но нашето невнимание ни пречи да разпознаем неговото състояние и да му помогнем.
Внимание! Статията е само информативна и не служи за самолечение. Консултирайте се с лекар!
