Гладът трябва да отшуми след хранене. Понякога обаче той може да ни съпътства почти непрекъснато. Без значение какво сме яли и колко - той не изчезва. За това може да са виновни лошите хранителни навици, но може да е причинено и от заболяване. Какъв е симптомът на полифагията, т.е. незадоволеното чувство на глад?
Полифагията, функционираща и като хиперфагия, е постоянно чувство на глад, което не изчезва след хранене. То може да е свързано с увеличаване на теглото, но може и да не е.
Възможните причини за полифагията са много. Повишеното усещане за глад е един от трите основни симптома на диабета, непосредствено до полидипсията - повишена жажда, и полиурията - често, прекомерно уриниране.
Емоционален или истински глад? Ето как да разберете
Полифагията може да бъде причинена от хипогликемия - ниски нива на кръвната захар, и въпреки че е състояние, характерно за диабета, тя може да се наблюдава и при здрави хора. Прекомерният глад може да се появи и при хипергликемия, която, обратно на хипогликемията, означава високи нива на кръвната захар.
Когато щитовидната жлеза произвежда твърде много хормони в сравнение с нуждите на организма и поради това е свръхактивна, пациентите забелязват, че са отслабнали, въпреки че апетитът им значително се е увеличил. Тогава полифагията може да бъде придружена от сърцебиене, повишена нервност, повишено изпотяване, непоносимост към топлина, хронична умора или проблеми с концентрацията.
Повишеният апетит, особено желанието за сладки или солени храни, са също така симптоми на предменструалния синдром (ПМС).
Адекватният сън и качеството на съня са важни за правилното усещане за глад. Когато спим твърде малко, производството на хормона на глада грелин се увеличава, а производството на хормона на ситостта лептин намалява, което ни кара да посягаме към храната по-често и в по-големи количества.
Постоянен глад и болки в стомаха: има ли причина за безпокойство?
Кортизолът, известен като хормон на стреса, произвеждан и освобождаван от надбъбречните жлези в отговор на стресови стимули, също може да предизвика глад. Чувствата на тревожност и тъга също често оказват влияние върху това колко често посягаме към хладилника и за кои продукти.
Ако се храним с продукти, съдържащи нездравословни въглехидрати и мазнини, като бял хляб или бърза храна, скоро след хранене може да се почувстваме отново гладни.
Това е така, защото в храната ни липсват нужните хранителни вещества, като например фибри или протеини. С течение на времето неправилното хранене може да доведе до хормонален дисбаланс, забавен метаболизъм и може да увеличи риска от диабет.
Полифагията се появява и като страничен ефект на някои лекарства, включително кортикостероиди или трициклични (трициклични) антидепресанти.
Постоянно сте гладни - лекар разкри какви са причините за това
Полифагия - други причини
Полифагията може да бъде причинена и от редки състояния, като например синдрома на Клайн-Левин (KLS), който функционира и като синдром на спящата кралица. При хората с KLS се наблюдават повтарящи се епизоди на хиперсомния (прекомерна сънливост) и в различна степен прекомерно увеличаване на апетита, наред с други неща.
Постоянното чувство на глад, водещо до екстремно затлъстяване, също е симптом на синдрома на Прадер-Вили, рядко генетично състояние. Понякога пациентите се наричат "вечно гладни деца".
Може ли да се лекува прекомерният глад?
Чувствате ли повишен апетит, въпреки че сте се нахранили? Съпроводено ли е от други симптоми? Консултирайте се с Вашия лекар, тъй като това може да е свързано с медицинско състояние.
По време на посещението си лекарят ще иска да знае от колко време изпитвате постоянен глад, какви други симптоми ви притесняват, както и как се храните ежедневно и какви лекарства приемате. Възможно е да се наложат изследвания, като например кръвен тест или тест за натоварване с глюкоза.
Полифагията може да бъде причинена от много различни състояния и често може да бъде лекувана. Лечението обаче зависи от основното заболяване. По време на лечението може да са полезни промени в диетата и физическа активност.
Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.
