Змийската хурка е известна лечебна билка, позната най-вече с положителното си влияние върху проблеми като хемороиди, миоми, псориазис, проблеми с жлъчката, бъбреците, шипове, дебелото черво и др. Помага при рак на простата, камъни в бъбреците, гастрит и т.н. Обхваща широк спектър от заболявания, на които влияе положително.
Още: Домашна маска с грейпфрут - възвръща блясъка на лицето, премахва акне и пигментни петна
Състав на билката
В състава на змийската хурка откриваме голям брой флавоноиди, сапонини, базорин, скоробяла, алкаидоподобно вещество, мазнини, кумарини, нишесте, полизахариди и др.
Съдържа етерично масло, което е причина и за отличните противовъзпалителни свойства на растението. Азоранът в маслото допринася и за успокояващия ефект от билката. Препоръчва се при загубен глас, стомашно неразположение, бронхиален катар и др.
Лечебни растения, които да отглеждаме в градината си
Още: Събуждане с лекота: Съвети за по-добро начало на деня
Къде можем да открием змийска хурка?
Ако повечето от вас не са чували за билката, тя се разпростира из ширините на цяла България. Обикновено вирее на места до 1800 м надморска височина в по-сенчести гори и храсталаци. Из страната е позната с различни наименования – змийско грозде, циганско грозде, змийска лапад, смоков хлуб, змийски папур, змиявец, змийска пченка, количав бурен, устреличе и др.
Как да разпознаем, че става въпрос за змийска хурка?
На външен вид змийската хурка е с кафяви листа, обгръщащи стълба, носещ цвета. Плодовете му в узрял вид са с червен цвят. през май и юни цъфти в бяло-зелени багри. За грудката можем да кажем, че е ябълкоподобна, от която излизат около 2-3 копиевидни листа, разположени на тънка и дълга дръжка, разширяваща се в основната част.
Още: Само с една съставка: Чудотворната вода за отслабване, с която ще влезнете във форма за лятото
Още: Нова диета, която предизвика фурор: вода с бамбук
Всеки трябва да има у дома това растение, защото подмладява и лекува
Как да се възползваме от лековитите й свойства?
Лечебните свойства на растението се извличат от грудката. Изважда се коренището през есенния сезон от земята през октомври или септември, а може и през ранна пролет – месеците март и април. Заравя се на студено и тъмно място във влажен пясък, като по този начин лечебните свойства добиват годност до 3 години.
Можем да я използваме както вътрешно, така и външно. Локалното приложение се осъществява, като натрошите коренището на каша и го положите върху стомаха, ако имате болки и неразположения.
Вътрешно може да приемате по едно зрънце дневно, но не го сдъвквайте, а го глътнете като лекарство или го смесете с малко хляб. Други варианти са да нарежете коренчетата и да добавите 100 г мед, като консумирате сутрин и вечер по едно парченце. Още една алтернатива е пак да нарежете коренчетата на ситно, да ги накиснете в студена вода – 300 мл и оставите да престоят така 8 часа преди да консумирате. Който и метод да си изберете, практикувайте само седмица и след това си дайте най-малко 10 дни почивка. Трябва да знаете, че при варене се губят лечебните й свойства.
