Пещерите са известни и използвани още от времето на индианското племе Чероки. От мъничък естествен отвор, пещерата се превръща в серия от големи помещения. На около миля от входа се намира огромна стая, известна като “Съветът”, в която е открито разнообразие от индиански артефакти, като керамика, глави на стрели, оръжия и бижутерия, свидетелстващи за присъствието на Чероки тук. Един от първите посетители на пещерата бил гигантски ягуар от ерата на Плеистоцена, чийто следи били открити дълбоко навътре. Преди около 20 000 години животното влязло и се изгубило в тъмнината, лутайки се с дни, и отдалечавайки се все повече от светлината, която виждало. Някои от костите му, открити през 1939г., са изложени в “Историческия музей” в Ню Йорк.
Когато първите бели заселници пристигнали в долината на Тенеси, през 1820 г., те също открили пещерата и я използвали да складират картофи и други зеленчуци. Целогодишно температура е около 15 градуса, което е предпоставка за идеалната охлаждаща система за храна. По стените е изписана датата 1863 г., а материалът е изследван и е доказано, че е автентична. Предполага се, че е поставена от войници, които са използвали пещерата по времето на Гражданската война. Там те са съхранявали провизии и суровини за производство на барут.
През годините се носели слухове, че дълбоко из дебрите на пещерата имало гигантско езеро, но никой така и не събрал смелост да го достигне. Това обаче се променило един ден в далечната 1905г. Представете си, че сте тринадесет годишно момче, което се е шмугнало през тесния и прашен отвор и се скитате из системата от пещери, когато се натъквате на нещо невиждано от никого до момента. Това момче се казва Бен Сандс, който изведнъж се оказал в огромно помещение, изпълнено до половината с вода. Това място било толкова необхватно, че мракът поглъщал светлината на фенерчето му, преди тя да достигне някаква стена или бряг. Остатъка от живота си Сандс прекарал в разкази за това, как хвърлял с всичка сила кални топки в мрака, но не чувал друго, освен ехото от плясъка идващо от всички посоки.
Все още не е известен пълният обхват на “Изгубеното море”, като се вземат предвид само данните от екипирани с модерна техника водолази. Те са успели да измерят само видимата част на езерото, докладвайки за дължина от около 250м. и широчина около 70м. Под спокойните води на езерото водолазите са открили дори по-големи комплекси от стаи, напълно изпълнени с вода, но така и не е открит краят му. Един от водолазите се потопил със сонар, но когато се опитал да долови някаква преграда, за да я използва за ориентир, той получил звуци от всички посоки откривайки само вода и нищо друго.
През 1915г. се осъществила идеята за достъп на туристи до това интересно място. Обиколката показва на туристите цялата изследвана част на “Изчезналото море”. Някои от помещенията са нереално големи, а всички съдържат и много интересни, и уникални скални формации, както и редки кристални образувания, чиито форми наподобяват блестящи хризантеми. Те са известни като “пещерни цветя” и са открити само в още няколко пещери в света. След кратко ходене пеш, достигате малка лодка със стъклено дъно, от която можете да наблюдавате някои от най-едрите екземпляри на канадска пъстърва. За съжаление риболовът не е разрешен, но е страхотно да ги видите как се боричкат, когато туристическият водач им хвърля храна във водата. Всъщност водачът и останалият персонал на “Изгубеното море” са много приятни и весели хора. Те полагат всички усилия да превърнат обиколките не само в изключително образователно преживяване, но и да ги изпълнят с много хумор и забавление.
Задължително трябва да се опита и кухнята в местното градче. Когато се катерите с часове в пещерите, за да изследвате подводните водопади, няма нищо по-хубаво от тукашните барбекю специалитети. Има и няколко хубави малки магазинчета. Със сигурност всеки ще прекара страхотно времето си из дебрите на “Изгубеното море”. Всичко видяно тук се запечатва в съзнанието на туристите за много дълго време.
