Рано сутрин. Алармата ви подсеща, че поредният делничен ден, в който с мъка трябва да стигнете до офиса, е дошъл. А така ви се иска да сте на някой самотен остров и да не мислите за нищо друго, освен за красивия залез… Звучи ви познато, нали? А сега си представете, че един ден се събуждате и решавате да загърбите стереотипите, страховете си и всичко познато и да отплавате на далеч. Ако си мислите, че това е невъзможно, днес ще ви запознаем с Мира, Иво и Мая, които са превърнали мечтата на милиони хора по света в реалност. Преди няколко години българското семейство продава цялото си имущество, за да обикаля света на борда на катамарана Фата Моргана.
Здравейте, пътешественици! Къде ви откриваме в момента?
Намираме се в Архипелага на Перлите, не далеч от западните брегове на Панама, в Тихия океан, край едно малко островче. Тук всяка година между месеците юли и октомври пристигат стотици китове да раждат бебета. Около нас в момента плуват семейства китове. Идват близо до лодката. През деня ги гледаме как скачат, а нощем ги чуваме как издишат наблизо в тъминиата... В компанията на китове сме, усещането е неописуемо.
Колко смелост се иска, за да загърбиш досегашния си живот и да поемеш по съвсем нов път?
Не знам, не много. Не е смелост. Ние не сме си представяли дори, че подобно нещо е възможно - да живееш на лодка в морето и да обикаляш света, децата да не ходят на училище, а ние да не ходим на работа. Един ден чухме, че хората го правят и се заразихме с идеята. Знанието, че подобно нещо е възможно и не сме нито първите, нито единствените ни накара да се решим. Иначе аз (Мира) съм безкрайно страхлива...
Колко дълго обмисляхте решението си да заживеете на платноходка?
Заразихме се с идеята през 2006 година, но тръгнахме през 2012-та - първо с една каравана, за да търсим лодка 6 месеца, после няколко месеца ремонтирахме лодката и през юли 2013 г. потеглихме по море. Преди да тръгнем изчетохме много книги и статии в интернет, но освен тези теоритични знания нямахме никакъв опит в мореплаването и не знаехме нищо за яхти.
Как реагираха децата, когато разбраха какво ги очаква?
Виктор беше на 9 години, когато му казахме какво мислим да правим. Той каза, че го е страх от акули. Мая беше на 3 години. Но когато потеглихме Вик вече беше на 15 и не много ентусиазиран, а Мая на 9г. нямаше търпение. За съжаление, на Вик не му хареса този начин на живот и след 2 години с нас се прибра обратно в Канада. Вече е пълнолетен и си има свой живот. Разбрахме, че за тийнейджърите е трудно да се отделят от живота, с който са свикнали. Колкото са по-малки децата - толкова по-добре!
Имате ли предварително начертан маршрут или го измисляте на момента?
Знаем горе-долу къде искаме да отидем в следващите месеци и накъде сме тръгнали, но понякога идеите се променят в зависимост от това какво се случва или кого срещаме. Често импровизираме, но винаги се съобразяваме със сезоните и времето в района. Има ураганни райони и райони, където може да се плава само в една посока заради теченията и ветровете, та не можем да ходим точно където си поискаме. Сега например срещнахме Радо в Панама, който от много години живее в Никарагуа и той ни покани на гости. Нямахме намерение да ходим там, но ще отидем заради него. Иначе сме се запътили към Азия, но преди това ни предстои да плаваме до Еквадор, където ще чакаме подходящия сезон за прекосяване на океана (докато чакаме ще се разходим по суша до Перу и Боливия)и през април- май 2016 – към Галапагос и оттам към Френска Полинезия, после Нова Зеландия, Австралия и Азия. Там ще пообикаляме доста по суша.
Когато акостирате в дадена държава, за какъв период оставате? Имате ли време да опознаете културата, местните нрави и обичаи?
Оставаме за колкото ни се иска, в рамките на визата. Има места, където на влизане ни дават престой 1 месец, 3 месеца или 1 година и стоим докато ни писне. Ако много ни хареса, си удължаваме визата. Понякога бързаме, за да не изтървем хубавото време за плаване или сезона и няма достатъчно време да опознаем културата колкото на мен би ми се искало. Аз бих останала навсякъде с години. Иво все бърза да види следващото място. Но няма време, има прекалено много места по света, които искаме да видим... На малките острови 1-2 седмици са достатъчни, а в по-големите държави се застояваме 1-2 месеца.
