Студенти създадоха полезна платформа, която прави колекция на предизборните обещания. Нарича се "Те обещаха" и може да я разгледате в Reddit. Платформата събира накуп щедрите декларации на политиците преди изборите, за да може да ги припомни по-късно, когато казаното е вече удобно забравено. Ето какво разказаха създателите на "Те обещаха" - Волен Вушков и Денис Георгиев пред Actualno.com.
Разкажете повече за идеята си, както и за вас самите - защо да се колекционират обещания на политици е важно?
Волен: Ние сме български студенти, в университети в България и зад граница, които активно се интересуват от политическата ситуация в родината. Създадохме „Те обещаха“, защото се надяваме чрез платформата да стимулираме и улесним гражданите да се информират и да следят за обещанията на политиците, които се предполага, че представляват всеки един от нас, когато влязат в парламента и управлението. Политическата памет у българския избирател изглежда сякаш има нужда от периодично опресняване.
Денис: Идеята за създаването на събредита беше силно провокирана от нуждата за политическа памет, която забелязахме, че често липсва. Честно казано, според мен сме толкова затрупани от издънки наляво и надясно, че вече просто не може да се справим със запомнянето на всички неща, които си заслужава да помним, особено като дойде време за избори. Самите ние забелязахме, че трудно вече помним всички ключови неща, които се случват, и трябваше да намерим решение за това как да се следят такива несъответствия в действията. В духа на предизборните програми и хилядите закани, които дават кандидатите за парламент, решихме да започнем именно от техните обещания.
Предполагам, че вече наблюдения за няколко най-абсурдни обещания, които са ви направили впечатление?
Волен: Силно впечатление ми направиха твърдението на министъра на здравеопазването от 26-ти февруари, че „до месец и половина се очаква да бъде постигнат пълен контрол над епидемията“, както и обещанието на Веселин Марешки, че е готов да сключи договор с всеки гражданин и да плати неустойка, ако излъже предизборно. В платформата могат да се срещнат и обещания на управляващата партия от 2019 г., че газовата връзка с Гърция ще е готова до края на 2020 г. Следва ново обещание от 2020 г., че газовата връзка ще бъде завършена до края на 2021 г. Не липсва креативност.
Денис: Няма как да не обърнем внимание на обещанията за безплатни лекарства, отстъпки за бензиностанции и други подобни, които даде един от кандидатите, за който е редно да споменем, че е с повдигнати обвинения за изнудване. Някои от по-екзотичните кандидати предлагат и моментално излизане на България от ЕС или забрана на 5G системите в България. Отделно, отново присъстват типичните вече популистки обещания за детските градини, които са с абсолютен абонамент за всякакви избори.
Денис Георгиев смята, че вече трудно помним всички ключови обещания и платформата е ефективен начин за поддържане на политическата памет
Можем ли да изведем и някаква статистика - да кажем сбор от обещания, които българските избиратели са получили до момента?
Волен: В платформата обещанията могат да се филтрират според партията, чийто представител ги е направил и да се сравни. Трудно ще извадим обща статистика, но е важно да се отбележи, че всеки може да публикува в „Те обещаха“ обещанията, които са му попаднали. По този начин платформата става по-богата на информация и съответно по-надежден източник, чрез който гласоподавателите „да си сверят часовника“.
Денис: Не, защото е много трудно да се следят техните обещания. Всяко едно тяхно телевизионно участие дава възможност за представяне на техните идеи и аргументи, от които често немалка част се оказват лъжи или празни обещания. Прост пример може да бъде телевизионно участие от преди около 7 години на народен представител, който твърдеше, че неговият сегашен партиен лидер е бандит.
Има ли някакъв тренд: например, обещават са най-много неща, свързани с доходи и най-малко за нещо друго? Кое е политическото обещание, което се харчи най-добре?
Волен: По традиция преди избори масово се говори за средни пенсии и заплати от всички партии. Тази година, обаче, поради по-особената политическа обстановка, много се говори и за съдебната реформа, както и се дават обещания, че една политическа партия няма да се коалира с друга. Ако бяхме създали „Те обещаха“ преди 4 години, тъкмо последното щеше да е първото увековечено нарушено обещание на дошлите на власт.
Денис: Може би силно провокирани и от приоритетите на избирателите, във всяка една програма, която прочетохме, се споменават обещания за определени нива на средната заплата за страната, за минимална пенсия или за сериозна съдебна реформа.
Смятате ли, че е възможно и трябва самите обещания да започнат да подлежат на определен тип санкции; тоест, след определено време да има как да бъде контролирано какво е изпълнено?
Волен: Вярвам в най-успешната форма на контрол над политиците – гражданската активност и самосъзнание. Именно това си пролича най-вече през 2020 година, а може би ще си проличи и на тези избори – че контролът се упражнява от обществото, което се информира за случващото се в страната и реагира съответно. Чрез инициатива като „Те обещаха“ днес е по-лесно от всякога да се контролира изпълняват ли се ангажиментите, поети преди изборите.
Денис: Санкциите трябва да са във формата на нашите избирателни гласове, както и недоволство изразено по един или друг начин, примерно на площадите. Гражданското ни общество трябва да започне красноречиво да наказва тези, които се опитват да манипулират потенциалните си избиратели с празни обещания.
Вярвам, че гражданската активност е най-успешната форма на контрол над политиците, казва Волен Вушков
Всъщност мислите ли, че избирателите се "хващат" на обещанията в повечето случаи, или гласуват по други подбуди; например, характерният избор за "най-малкото зло"?
Волен: Сложна е фигурата на българския избирател, като погледнем назад във времето, може би предпочитанието на гласоподавателя е към личности, които играят ролята на „спасители“, или наистина „по-малко зло“. Но все пак обещанията и популизмът (които често вървят ръка за ръка), имат своята немалка роля в предизборните кампании.
Денис: Надявам се да могат, но според мен всички можем да станем жертви на ПР кампании или опити за предизборно мили жестове от сорта на подаряване на сако... Ако трябва да съм абсолютно открит, според мен медиите имат много голяма роля в насаждане на идеята за "най-малкото зло", защото трите основни телевизии предимно дават платформи на основните партии, които се очаква да влязат в парламента, което от своя страна ограничава възможностите на други по-малки партии, които могат да бъдат потенциални алтернативи според избирателите.
И обратното: дали според вас вътре в самите партии има вяра към тези обещания, или се изсипват на килограм пък после го мислим?
Волен: Видимо е, че някои партии внимават повече с какво точно се ангажират, докато други обещават всичко и на всички в отчаян щурм към парламента. Аз лично силно се надявам, че на предстоящите избори ще се явят формации, които вярват в своите програми и обещания и ще работят за осъществяването им. Крайно време е да се поеме отговорност от избраните пред избирателите им.
Денис: Имайки предвид каква игра е политиката силно предполагам, че повечето настроения в партиите към момента са предимно свързани с разпределението на власт, влияние и внимание. Тъй като при повечето липсва директната обратна връзка и диалог с избирателите, предполагам че не дават сериозна тежест и внимание в обещанията, които дават.
Интервю на Райко Байчев