Кабинетът предвижда минималната работна заплата да стане 560 лева от 1 януари 2019 година. Това предвижда средносрочната бюджетна прогноза за период 2019-2021 година. Предвидено е минималната работна заплата да расте още на 610 лева от 1 януари 2020 година и на 650 лева от 1 януари 2021 година, съгласно консолидираната фискална програма (КФП).
Съгласно закона, средносрочната бюджетна прогноза съдържа съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейската комисия (ЕК). Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор "Държавно управление". Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, актуални към месец март 2018 година.
В бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. целта за салдото по КФП за 2019 и 2020 година се запазва съответно на дефицит в размер на 0,5% от БВП и на балансирано бюджетно салдо. Това е заложено и в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година. За 2021 година е планирано да нямаме дефицит т.е. да сме на нула.
Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,9% от БВП за 2019 година до 36,1% от БВП през 2021 година, което се дължи основно на прогнозните приходи от фондовете на ЕС. Предвижда се чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж общите разходи по КФП в средносрочен план да намалеят от 37,4% от БВП за 2019 година до 36,1% от БВП през 2021 година, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6-0,7 процентни пункта от БВП.
Правителството посочва и, че се предвижда продължение на политиката на увеличение на заплатите на учителите и педагогическия персонал, така че през 2021 година възнагражденията в сектора да станат двойни. Осигурени са средства и за изпълнение на политиките по Закона за предучилищното и училищното образование, включително за обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие на децата и учениците и финансиране на обучението на учениците в частните училища.
Що се отнася до отбранителната политика, правителството посочва, че са осигурени пари за нови изтребители и военни кораби (многофункционални модулни патрулни съдове). Става въпрос за минимум 2,5 млрд. лева. Спазено е изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 година.
През 2019 година се предвижда въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за периода 2019-2021 година правителството ще търси пари за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти: АМ "Хемус", АМ "Калотина", АМ "Русе – Велико Търново", път E-79 "Видин – Ботевград", АМ "Струма", Лот 3.2 от Крупник до Кресна.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 година се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22,7 млрд. лева към края на 2021 година или 18,2% от прогнозното ниво на БВП.
