Наскоро отново прочетох „Задочни репортажи за България” на Георги Марков. Мисля, че по тази книга може да се преподава история на социализма в училищата.
Началото на тази история започва през първите години на така наречения Преход. В семейството на моя тогавашен приятел, нека го наречем Павел, само за няколко седмици се случиха главоломни промени.
Срамно е, когато споменът за едно парче от историята може да се окаже някакъв гьол, пък бил той и Белене.
С какви образи си спомняме различните исторически епохи и периоди?
По-възрастните помним банкетите през социализма и мешаните скари, направени от чисто месо и качествена кайма. Помним още, че такива банкети имаше на всеки празник, във всяко предприятие, имаше ги и по селата и кварталите.
В годините на така наречения Преход зачестиха масовите нашествия на глутници. Животински и човешки. Навсякъде. По планини, гори, долини, равнини, по села и градчета, улици и площади.
Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход?
Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии и с различно социално положение.
Днес България за първи път от Освобождението има на върха на управлението българин генерал. При това не един, а двама. Президент е летецът генерал Румен Радев, а министър-председател – пожарникарят генерал Бойко Борисов.
Някои държави се управляват с декрети. Други – с референдуми. България – с гавра. Такова е отношението на управляващите към народа, който се явява негов суверен и който неизвестно защо и докога ще продължава да търпи.
Шедьовърът на Алеко Константинов „Бай Ганьо”, написан преди 125 година, днес изглежда отчайващо актуален.
Едва ли авторът би могъл да намери по-подходящ прототип за своя нарицателен герой от Него.
“Бойко Борисов е близък съратник на известни гангстери и е свързан с повече от 30 неразкрити убийства в страната си”, пише в поверителен доклад, написан от американски специалисти и цитиран от авторитетното американско издание “Congressional Quarterly”преди повече от десет години.
През годините на Прехода почти всички съседки на България участваха във войни. И въпреки това в момента имат по-висок стандарт от нас, хората живеят по-добре, емиграцията им е по-ниска, а демографският им прираст е положителен, докато нашият е отрицателен.
Хората са бесни. От безобразията, с които мафиотизираната държава ги засипва ежедневно. И при това сладкодумно облича тези безобразия в одеждите на загриженост, с две думи – прави ни на глупаци.
„За да управляваш, ти трябват врагове, не приятели”
(Игнатий Лойола)
Всички управници по един или друг начин са се учили и се учат, а навярно и ще продължават да се учат от йезуитите.
Гърците наричали варварски всеки друг народ, (независимо от неговата култура и богатство), който не бил гръцки. Поради това Павел поставя целия човешки род под имената "гърци и варвари".
Вампирите са възкръснали мъртъвци, които пият човешка кръв. Според славянските вярвания, когато умрелите приживе са живели по непристоен начин, боговете не са ги допускали в света на мъртвите и са оставали при хората като зли духови кръвопийци.
Гърците наричали варварски всеки друг народ, (независимо от неговата култура и богатство), който не бил гръцки. Поради това Павел поставя целия човешки род под имената "гърци и варвари".
По-възрастните помним банкетите през социализма и мешаните скари, направени от чисто месо и качествена кайма. Помним още, че такива банкети имаше на всеки празник, във всяко предприятие, имаше ги и по селата и кварталите.
Днес България за първи път от Освобождението има на върха на управлението българин генерал. При това не един, а двама. Президент е летецът генерал Румен Радев, а министър-председател – пожарникарят генерал Бойко Борисов.
Вампирите са възкръснали мъртъвци, които пият човешка кръв. Според славянските вярвания, когато умрелите приживе са живели по непристоен начин, боговете не са ги допускали в света на мъртвите и са оставали при хората като зли духови кръвопийци.
“Бойко Борисов е близък съратник на известни гангстери и е свързан с повече от 30 неразкрити убийства в страната си”, пише в поверителен доклад, написан от американски специалисти и цитиран от авторитетното американско издание “Congressional Quarterly”преди повече от десет години.
Някои държави се управляват с декрети. Други – с референдуми. България – с гавра. Такова е отношението на управляващите към народа, който се явява негов суверен и който неизвестно защо и докога ще продължава да търпи.
„За да управляваш, ти трябват врагове, не приятели”
(Игнатий Лойола)
Всички управници по един или друг начин са се учили и се учат, а навярно и ще продължават да се учат от йезуитите.
Началото на тази история започва през първите години на така наречения Преход. В семейството на моя тогавашен приятел, нека го наречем Павел, само за няколко седмици се случиха главоломни промени.
Срамно е, когато споменът за едно парче от историята може да се окаже някакъв гьол, пък бил той и Белене.
С какви образи си спомняме различните исторически епохи и периоди?
Хората са бесни. От безобразията, с които мафиотизираната държава ги засипва ежедневно. И при това сладкодумно облича тези безобразия в одеждите на загриженост, с две думи – прави ни на глупаци.
Наскоро отново прочетох „Задочни репортажи за България” на Георги Марков. Мисля, че по тази книга може да се преподава история на социализма в училищата.
Шедьовърът на Алеко Константинов „Бай Ганьо”, написан преди 125 година, днес изглежда отчайващо актуален.
Едва ли авторът би могъл да намери по-подходящ прототип за своя нарицателен герой от Него.
През годините на Прехода почти всички съседки на България участваха във войни. И въпреки това в момента имат по-висок стандарт от нас, хората живеят по-добре, емиграцията им е по-ниска, а демографският им прираст е положителен, докато нашият е отрицателен.
В годините на така наречения Преход зачестиха масовите нашествия на глутници. Животински и човешки. Навсякъде. По планини, гори, долини, равнини, по села и градчета, улици и площади.
Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход?
Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии и с различно социално положение.
През пролетта на 1996 година двама мои приятели, млада и симпатична двойка, ми поискаха 1000 долара на заем за една година.
От дете помня една литография на Оноре Домие. Гигантът Гаргантюа седи на кожено кресло, няколко пъти по-високо от нормален човешки ръст.
Наскоро отново прочетох „Задочни репортажи за България” на Георги Марков. Мисля, че по тази книга може да се преподава история на социализма в училищата.
Началото на тази история започва през първите години на така наречения Преход. В семейството на моя тогавашен приятел, нека го наречем Павел, само за няколко седмици се случиха главоломни промени.
Въпрос: Какво е корупция? Отговор: Далавера, в която ти не участваш. Едва ли има друг народ, така кръвно свързан с далаверата.
Срамно е, когато споменът за едно парче от историята може да се окаже някакъв гьол, пък бил той и Белене. С какви образи си спомняме различните исторически епохи и периоди?
По-възрастните помним банкетите през социализма и мешаните скари, направени от чисто месо и качествена кайма. Помним още, че такива банкети имаше на всеки празник, във всяко предприятие, имаше ги и по селата и кварталите.
В годините на така наречения Преход зачестиха масовите нашествия на глутници. Животински и човешки. Навсякъде. По планини, гори, долини, равнини, по села и градчета, улици и площади.
Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход? Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии и с различно социално положение.
Днес България за първи път от Освобождението има на върха на управлението българин генерал. При това не един, а двама. Президент е летецът генерал Румен Радев, а министър-председател – пожарникарят генерал Бойко Борисов.
Някои държави се управляват с декрети. Други – с референдуми. България – с гавра. Такова е отношението на управляващите към народа, който се явява негов суверен и който неизвестно защо и докога ще продължава да търпи.
Шедьовърът на Алеко Константинов „Бай Ганьо”, написан преди 125 година, днес изглежда отчайващо актуален. Едва ли авторът би могъл да намери по-подходящ прототип за своя нарицателен герой от Него.
“Бойко Борисов е близък съратник на известни гангстери и е свързан с повече от 30 неразкрити убийства в страната си”, пише в поверителен доклад, написан от американски специалисти и цитиран от авторитетното американско издание “Congressional Quarterly”преди повече от десет години.
През годините на Прехода почти всички съседки на България участваха във войни. И въпреки това в момента имат по-висок стандарт от нас, хората живеят по-добре, емиграцията им е по-ниска, а демографският им прираст е положителен, докато нашият е отрицателен.
Тодор Живков и Бойко Борисов – това са възпетите в стихове политици от нашата нова история. Което показва/не се смейте!
Бойко Борисов, властта и врачките/гадатели, ясновидци, нумеролози и прочие/ са тема, за която много-много не се говори на сериозно.
Хората са бесни. От безобразията, с които мафиотизираната държава ги засипва ежедневно. И при това сладкодумно облича тези безобразия в одеждите на загриженост, с две думи – прави ни на глупаци.
„За да управляваш, ти трябват врагове, не приятели” (Игнатий Лойола) Всички управници по един или друг начин са се учили и се учат, а навярно и ще продължават да се учат от йезуитите.
Гърците наричали варварски всеки друг народ, (независимо от неговата култура и богатство), който не бил гръцки. Поради това Павел поставя целия човешки род под имената "гърци и варвари".
Вампирите са възкръснали мъртъвци, които пият човешка кръв. Според славянските вярвания, когато умрелите приживе са живели по непристоен начин, боговете не са ги допускали в света на мъртвите и са оставали при хората като зли духови кръвопийци.
