От дете помня една литография на Оноре Домие. Гигантът Гаргантюа седи на кожено кресло, няколко пъти по-високо от нормален човешки ръст. Туловището му е отпуснато, огромният тумбак е провиснал чак до под креслото и под него едва се виждат малките краченца. Устата, която заема половината лице, е зейнала. От тази огромна дупка се подава дървена стълба, която води към земята, където са скупчени множество нормални, дребни хора. Пред стълбата стои бирник и прибира налозите на нещастниците, като ги изсипва в чували. После докери, приведени под тежестта на огромните чували, тръгват нагоре, нагоре по стълбата към устата на Гаргантюа и изсипват съдържанието на товарите във вместилището му.
Тогава тази литография ме забавляваше, разсмиваше ме. Днес обаче не ми е до смях. Ще кажете, защото съм пораснал, разбрал съм, че има бедни и богати и едните ограбват другите. Дрън-дрън. Това го знаехме и като малки. Но не знаехме, че пред очите ни една художествена метафора, каквато е карикатурата на Домие, ще се превърне в реалност. В живота ни. Пред очите ни. Представете си Делян на мястото на Гаргантюа и нещата си идват на мястото.
Нито Иван, нито Жан, нито Бойко могат да имат този метафоричен смисъл, какъвто има Делян. Смисъл на див капитализъм, примитивизъм, алчност, наглост, разпасана лакомия, беззаконие, жестокост, безчовечност. Изброените трима може да останат в светлата или тъмна страна на историята, или пък във фолклора, но одиозният наследник на Гаргантюа ще заеме подобаващо място в митологията.
Ще кажете – а дребната Fakla (Тук нека читателят прояви въображение за какво говоря. Или пък не.) защо я намесвам? След като този герой има други далеч по-големи собствености и интереси във всички сфери на икономиката, от медиите и строителството до оръжейната и енергийната промишленост.
Защото Fakla е част от метафората. Там всеки ден, всеки час, всяка минута обикновени дребни хора захранват бизнес туловището на огромния наследник на Гаргантюа. Оставят левчета за цигарите на Гаргантюа, жълто-кафявите медии на Гаргантюа или пък търкат билети, подмамени от надеждата да надхитрят съдбата и спечелят някой лев.
Защото малката Fakla във всеки град напомня за съвременния Гаргантюа на Домие, за ненаситния търбух на днешния капиталист от демократична България. Напомня колко сме малки, нищожни, напомня, че единственият смисъл на съществуването ни е да захранваме туловището на Гаргантюа и неговите авери.
Защото Fakla е нещо като топоним на една империя, чиито метастази са плъзнали върху плътта ни.
Защото Fakla е символ на диктата на жълто-кафявите медии върху разпространението на свободната преса.
Защото малките факли на големия Делян, монтирани на възлови места в почти всеки град у нас, убиха бизнеса на стотици малки търговци. И това бе направено с подкрепата на държавата и на местните власти.
Защото Fakla е ограбване на спомените ни. По-възрастните с носталгия си спомнят войнишкете лафки, където новобранците можеха да си купят цигари и вафли. За по-младите факлите са свързани с училищата и големите междучасия, от там те купуваха своите закуски.
Мои приятели ядосано са споделяли, че никога, ама никога няма да дадат и стотинка в някой от тези търговски обекти. Навярно го правят, както и аз. Но това е твърде недостатъчно.
Трябва нещо по-ефективно.
….
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
