Наскоро отново прочетох „Задочни репортажи за България” на Георги Марков. Мисля, че по тази книга може да се преподава история на социализма в училищата. Същата ще бъде далеч по-полезна за учениците със своя въздействащ художествен език, с цялостното си и едновременно детайлно разголване на белезите и раните, оставени от една отминала епоха.
Една отминала епоха ли? Тъжното е, че книгата е все така актуална днес, когато живеем не при социализма, а в епохата на либерална демокрация.
Авторът откроява няколко основни характеристики, които безпощадно разобличават епохата на предишния строй. Първата от тях е търсенето на врага. Врагът и омразата са основната поанта, около която се изграждат взаимоотношенията в първите десетилетия след 1944 година. Врагът е навсякъде, от училищната скамейка до професорската катедра, а омразата е плънката, която обединява „здравите” сили в борбата срещу класовия враг. Врагът и омразата са тухлата и хоросанът в изграждането на онова общество, в което са израсли нашите родители, техните родители, в които премина и нашето детство.
Следващият основен белег на социалистическата епоха е властта на посредствените. Те биват старателно избирани, така както интелигентните и умните биват съзнателно потискани. Тази политика на опростачване и принизяване на управлението има за цел да бъдат създавани послушни, верни, изпълнителни кадри, приспособленци, ръководени и наблюдавани от БКП и ДС. Тези кариеристи защитават постовете си със зъби и нокти, готови са да преминат през трупове, за да запазят привилегиите си.
Времето до десети ноември 1989 година е време на изключително неравноправие и произвол от страна на органите на милицията и съдебната система, най-вече в лицето на прокуратурата. Всеки един гражданин по всяко време може да бъде набеден, прокълнат, осъден, изпратен в лагер, затвор, да му бъде отнета собствеността, да бъде изхвърлен от университет и от работното си място.
Следващ акцент в книгата на Георги Марков са медиите при социализма. Техните страници, техните емисии всекидневно се пълнят с пълнят с кухи, смешни и отблъскващи лозунги, прославящи партийните постижения, правилния курс на партията, партийните величия. И обратното, при даден сигнал те се нахвърлят върху врага. За най-малките провинения хиляди невинни хора биват публично опозорявани, разобличавани като врагове на народа, чрез медиите на социалистическата класова държава се извършва разправа с инакомислещите, с честните и достойните.
Дали казаното по-горе не се отнася в голяма степен и до нашето време? Нека погледнем, чуем и прочетем думите на нашите управляващи, нека се замислим върху техните постъпки, твърде често некомпетентни, пропити от невежество, беззаконие и очевидна корупция. Не са ли голяма част от хората във властта същите онези посредствени и алчни кариеристи, верни на партията майка, в случая ГЕРБ? Не са ли те аватари на себеподобните си от някогашното БКП, а не малка част са били и нейни членове? Не се ли търси и днес врага, за да се поддържа настървението на електората, неговата готовност да избере същите примитивни, озлобени и мафиотизирани хора на власт? Не е ли прокуратурата бухалка за саморазправа с неудобните хора от политиката, бизнеса, с интелигенцията? А медиите, жълто-кафявите медии на Д.П. и Сие не са ли аналог на някогашните вестници „Работническо дело”, „Кооперативно село” и „Отечествен фронт”??
Прочетете книгата на Георги Марков „Задочни репортажи за България”. И ще се убедите, че социализмът не си е отишъл. Той е тук, но под друго име. Властта на идеологията е заменена с властта на парите. Казваме, че живеем в демократично общество. Но за съжаление така нареченият преход за изминалите 30 години произведе една развалена демокрация. Вонята й е навсякъде наоколо.
……………………
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
