Още един пример за необичайна огромна структура – странен радиокръг – беше намерен в Космоса. Всъщност това не е кръг, а сфера, която обгражда някои галактики по причини, които все още не са напълно ясни.
Екипът на Телескопа на хоризонта на събитията (Event Horizon Telescope, EHT) публикува първото поляризирано изображение на сянката на свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път.
Свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път се върти толкова бързо, че изкривява пространство-времето около себе си, сочи ново изследване с използването на данни от рентгеновата обсерватория Chandra.
Свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Стрелец А* се върти бързо и променя пространствено-времевия континуум около себе си, установи ново проучване, предаде БГНЕС.
В сравнение с някои други галактики свръхмасивната черна дупка в сърцето на Млечния път не е особено активна. Тя не поглъща купища материя и не изстрелва гигантски струи плазма в Космоса.
Изберете произволен обект във Вселената и той вероятно се върти. Астероидите, планетите и луните се въртят около осите си и дори черните дупки се въртят.
Телескопът Event Horizon (EHT) предостави на астрономите първото в историята изображения на свръхмасивни черни дупки: тази в центъра на галактика M87 и нашата Стрелец A*, която се намира в центъра на Млечния път.
Многогодишните наблюдения на неутронни звезди са позволили да се забележат леки отклонения в техните пулсации. Най-вероятно те са свързани с преминаването на дълги гравитационни вълни с период от години.
„Пришълецът“ на Ридли Скот може да ви накара да повярвате, че в Космоса няма звук. Наистина няма писък, който човек може да чуе, но звуковите вълни се движат през пространството, пронизвайки плазмата през звездите и дори през галактиките.
Противно на това, което може да подсказва името им, черните дупки не са просто огромни области в нищото. Черната дупка е астрономически обект, чието гравитационно привличане е толкова силно, че нищо не може да избяга от него, дори светлината.
Изследователи за първи път откриха доказателства, че свръхмасивните черни дупки може да са източник на тъмна енергия, която ускорява космическото разширение.
Глобална мрежа от радио- и милиметрови обсерватории, наречена Телескоп хоризонт на събитията (Event Horizon Telescope, EHT), получи първото по рода си изображение на сянката на свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Млечен път.
След две седмици Европейската южна обсерватория (ESO) ще предостави на света нова информация за нашия Млечен път. Не се знае точно какво ще бъде обявено, но от това, което знаем за последните им усилия, има причина за вълнение: резултатите, които ще бъдат представени, са получени в рамките на проекта Event Horizon Telescope (EHT).
Ранната Вселена вероятно е имала свой "тъмен сектор", състоящ се от свръхлеки частици тъмна материя. Тези частици са помогнали за образуването на първите черни дупки.
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
След две седмици Европейската южна обсерватория (ESO) ще предостави на света нова информация за нашия Млечен път. Не се знае точно какво ще бъде обявено, но от това, което знаем за последните им усилия, има причина за вълнение: резултатите, които ще бъдат представени, са получени в рамките на проекта Event Horizon Telescope (EHT).
Изследователи за първи път откриха доказателства, че свръхмасивните черни дупки може да са източник на тъмна енергия, която ускорява космическото разширение.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Противно на това, което може да подсказва името им, черните дупки не са просто огромни области в нищото. Черната дупка е астрономически обект, чието гравитационно привличане е толкова силно, че нищо не може да избяга от него, дори светлината.
„Пришълецът“ на Ридли Скот може да ви накара да повярвате, че в Космоса няма звук. Наистина няма писък, който човек може да чуе, но звуковите вълни се движат през пространството, пронизвайки плазмата през звездите и дори през галактиките.
Изберете произволен обект във Вселената и той вероятно се върти. Астероидите, планетите и луните се въртят около осите си и дори черните дупки се въртят.
Свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път се върти толкова бързо, че изкривява пространство-времето около себе си, сочи ново изследване с използването на данни от рентгеновата обсерватория Chandra.
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Стрелец А* се върти бързо и променя пространствено-времевия континуум около себе си, установи ново проучване, предаде БГНЕС.
Многогодишните наблюдения на неутронни звезди са позволили да се забележат леки отклонения в техните пулсации. Най-вероятно те са свързани с преминаването на дълги гравитационни вълни с период от години.
Ранната Вселена вероятно е имала свой "тъмен сектор", състоящ се от свръхлеки частици тъмна материя. Тези частици са помогнали за образуването на първите черни дупки.
Глобална мрежа от радио- и милиметрови обсерватории, наречена Телескоп хоризонт на събитията (Event Horizon Telescope, EHT), получи първото по рода си изображение на сянката на свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Млечен път.
В сравнение с някои други галактики свръхмасивната черна дупка в сърцето на Млечния път не е особено активна. Тя не поглъща купища материя и не изстрелва гигантски струи плазма в Космоса.
Телескопът Event Horizon (EHT) предостави на астрономите първото в историята изображения на свръхмасивни черни дупки: тази в центъра на галактика M87 и нашата Стрелец A*, която се намира в центъра на Млечния път.
Екипът на Телескопа на хоризонта на събитията (Event Horizon Telescope, EHT) публикува първото поляризирано изображение на сянката на свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път.
Още един пример за необичайна огромна структура – странен радиокръг – беше намерен в Космоса. Всъщност това не е кръг, а сфера, която обгражда някои галактики по причини, които все още не са напълно ясни.
Още един пример за необичайна огромна структура – странен радиокръг – беше намерен в Космоса. Всъщност това не е кръг, а сфера, която обгражда някои галактики по причини, които все още не са напълно ясни.
Екипът на Телескопа на хоризонта на събитията (Event Horizon Telescope, EHT) публикува първото поляризирано изображение на сянката на свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път.
Свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път се върти толкова бързо, че изкривява пространство-времето около себе си, сочи ново изследване с използването на данни от рентгеновата обсерватория Chandra.
Свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Стрелец А* се върти бързо и променя пространствено-времевия континуум около себе си, установи ново проучване, предаде БГНЕС.
В сравнение с някои други галактики свръхмасивната черна дупка в сърцето на Млечния път не е особено активна. Тя не поглъща купища материя и не изстрелва гигантски струи плазма в Космоса.
Изберете произволен обект във Вселената и той вероятно се върти. Астероидите, планетите и луните се въртят около осите си и дори черните дупки се въртят.
Телескопът Event Horizon (EHT) предостави на астрономите първото в историята изображения на свръхмасивни черни дупки: тази в центъра на галактика M87 и нашата Стрелец A*, която се намира в центъра на Млечния път.
Многогодишните наблюдения на неутронни звезди са позволили да се забележат леки отклонения в техните пулсации. Най-вероятно те са свързани с преминаването на дълги гравитационни вълни с период от години.
Тънки дълги нишки от горещ газ излизат от околностите на свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в сърцето на нашата галактика.
Черните дупки са едни от най-масивните единични обекти в Космоса, но кой е най-големият съществуващ и колко големи могат да станат?
„Пришълецът“ на Ридли Скот може да ви накара да повярвате, че в Космоса няма звук. Наистина няма писък, който човек може да чуе, но звуковите вълни се движат през пространството, пронизвайки плазмата през звездите и дори през галактиките.
Противно на това, което може да подсказва името им, черните дупки не са просто огромни области в нищото. Черната дупка е астрономически обект, чието гравитационно привличане е толкова силно, че нищо не може да избяга от него, дори светлината.
Изследователи за първи път откриха доказателства, че свръхмасивните черни дупки може да са източник на тъмна енергия, която ускорява космическото разширение.
Глобална мрежа от радио- и милиметрови обсерватории, наречена Телескоп хоризонт на събитията (Event Horizon Telescope, EHT), получи първото по рода си изображение на сянката на свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Млечен път.
След две седмици Европейската южна обсерватория (ESO) ще предостави на света нова информация за нашия Млечен път. Не се знае точно какво ще бъде обявено, но от това, което знаем за последните им усилия, има причина за вълнение: резултатите, които ще бъдат представени, са получени в рамките на проекта Event Horizon Telescope (EHT).
Ранната Вселена вероятно е имала свой "тъмен сектор", състоящ се от свръхлеки частици тъмна материя. Тези частици са помогнали за образуването на първите черни дупки.
През 2020 г. рентгеновият телескоп eRosita заснел изображения на два огромни мехура, простиращи се далеч над и под центъра на нашата галактика.
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Астрономите са съставили най-подробната карта на околностите на съществуващата черна дупка в центъра на Млечния път – Стрелец А*.
