„Пришълецът“ на Ридли Скот може да ви накара да повярвате, че в Космоса няма звук. Наистина няма писък, който човек може да чуе, но звуковите вълни се движат през пространството, пронизвайки плазмата през звездите и дори през галактиките.
Звукът е надлъжна механична вълна – трептения на материята, които се предават като периодична промяна на налягането и се възприемат от човешкото ухо. Когато дадено тяло трепти, в заобикалящата го среда възникват звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, в резултат на което се получава възприятието за звук. Трептенията могат да се предават по въздуха, но също така и през други газове, течности и твърди тела.
В открития космос няма материя. Затова и човешкото ухо не може да долови звуци там. Това, което всъщност се случва, е генерирането на електромагнитни вълни в различен спектър. На тях не им е необходима материя да се разпространяват. Тези електромагнитни вълни биват улавяни от радиотелескопи. Използва се горе-долу същият принцип, на който работи и сателитната телевизия. След което тези електромагнитни вълни биват обработени и хармонизирани. Тоест повдигнати в честота, която човешкото ухо може да възприеме и накрая „пуснати“ през високоговорител. Който най-общо казано е устройство, превръщащо електромагнитните вълни в механични трептения. Целият този процес се нарича „озвучаване“ – sonification, т.е. превръщане в звук на нещо, което не е звук.
Подобен звук е "уловен" от галактичен куп на 250 милиона светлинни години от Земята. Галактичният куп Персей съдържа над 1000 галактики, но тази, която ни интересува, се намира в самата му сърцевина. И тя е нещо като певец.
Хрипът на Сатурн и ревът на Юпитер: музиката на Космоса
Галактиката е известна като NGC 1275 и съдържа свръхмасивна черна дупка с маса, 340 милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. Този гигант издухва мехурчета от плазма в междугалактичната среда, които създават вълни и пулсации. Периодичността на тези вълни, от около 9,6 милиона години, е създала музикална нота. Въпросната нота е си бемол.
Това обаче не е си бемол, който всеки човек може да чуе. Ако имахте пиано, което можеше да го изсвири, щеше да е необходимо да преминете 57 октави под средно До, за да възпроизведете този хипотетичен тон. Но не само този невероятен звук може да се открие в развълнувания океан от плазма около NGC 1275. Изследователите съобщават също за вълна „цунами“, почти два пъти по-широка от Млечния път, която вероятно се дължи на сливане на галактики.
НАСА записа за първи път звук от черна дупка
NGC 1275 не е единствената галактика с „пееща“ свръхмасивна черна дупка. Съществува и M87, която е по-близо до нас (53 милиона светлинни години) и е много по-голяма. Свръхмасивната черна дупка на M87 е първата черна дупка, заснета от телескопа Event Horizon. Тя е наистина впечатляваща – 6,5 милиарда пъти масата на Слънцето.
Свръхмасивната черна дупка в М87 EHT Collaboration
И точно като своя по-слаб двойник в галактичния куп Персей, тя създава вълни. Тези вълни произвеждат кръгли пръстени от рентгенови лъчи, центрирани около свръхмасивната черна дупка. Те варират по височина, като вълните съответстват на 56 до 59 октави под средно До. Но що се отнася до таланта, M87 не може да се мери с NGC 1275.
Чуйте как звучи спътник на Юпитер (АУДИО)
И така, истинската звезда от небесния X-фактор е свръхмасивната черна дупка, която се намира в самото сърце на галактичния куп Персей, отбелязва IFLScience.
