На Тодоровден по изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги и ги водят на водопой. Жените започват да пекат обреден хляб, с който хранят конете.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския народен календар първата седмица след Сирница е наречена Тодорова неделя. Тази седмица получава името си от празника Тодоровден, който винаги се отбелязва в събота.
Сирни Заговезни е един от най-вълнуващите дни в православния календар. Този ден, предшестващ началото на Великия Пост, е изпълнен с обичаи и традиции, които датират от далечни времена и носят със себе си символика и значимост.
Както при всички религиозни обреди и ритуали, на Голяма Задушница също има определени правила и ограничения, които трябва да се спазват по време на отбелязването на този ден - за да се почетат и поменат душите на близките нам хора, отишли си от този свят.
След светлите декемврийски празници януари ни посреща с още по-богат празничен календар, в който не лисват както големи църковни празници, така и поводи да напълним чашите на гостите, защото празнуваме името си.
На 14 октомври 2023 г. църквата почита Света Петка. Празнуваме Петковден. Смята се, че това е завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
Утре отбелязваме един от най-големите християнски празници – Успение Богородично или Голяма Богородица. На този ден именници са Мария, Марин, Марияна, Мариана, Мариан, Мара, Марийка, Мира, Мариета, Марио, Мариела, Преслав и Преслава.
В края на този месец почитаме християнските Апостоли Свети Павел и Свети Петър. Празникът, посветен на Свети Петър, е на 29 юни и е свързан с бита и културата ни.
Нощта срещу Еньовден, може би, е най-тайнствената и мистична нощ в годината.
Народното поверие твърди, че в тази нощ звездите се доближават към земята и усилват лековитите свойства на лечебните билки.
Различните страни имат уникални обичаи, традиции и практики, които са характерни за тяхната култура. Въпреки че някои от тези обичаи може да изглеждат странни за нас като чужденци, те имат значително културно и историческо значение за хората, които ги практикуват.
Черешова задушница е втората от общо три задушници в годината. Винаги се пада в събота преди Петдесетница.
Поверия за Черешова задушница
Черешова задушница е денят, в който душите на мъртвите се прибират след Велики Четвъртък.
В края на този месец почитаме християнските Апостоли Свети Павел и Свети Петър. Празникът, посветен на Свети Петър, е на 29 юни и е свързан с бита и културата ни.
След светлите декемврийски празници януари ни посреща с още по-богат празничен календар, в който не лисват както големи църковни празници, така и поводи да напълним чашите на гостите, защото празнуваме името си.
Сирни Заговезни е един от най-вълнуващите дни в православния календар. Този ден, предшестващ началото на Великия Пост, е изпълнен с обичаи и традиции, които датират от далечни времена и носят със себе си символика и значимост.
На 14 октомври 2023 г. църквата почита Света Петка. Празнуваме Петковден. Смята се, че това е завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
В българския народен календар първата седмица след Сирница е наречена Тодорова неделя. Тази седмица получава името си от празника Тодоровден, който винаги се отбелязва в събота.
Нощта срещу Еньовден, може би, е най-тайнствената и мистична нощ в годината.
Народното поверие твърди, че в тази нощ звездите се доближават към земята и усилват лековитите свойства на лечебните билки.
Утре отбелязваме един от най-големите християнски празници – Успение Богородично или Голяма Богородица. На този ден именници са Мария, Марин, Марияна, Мариана, Мариан, Мара, Марийка, Мира, Мариета, Марио, Мариела, Преслав и Преслава.
Както при всички религиозни обреди и ритуали, на Голяма Задушница също има определени правила и ограничения, които трябва да се спазват по време на отбелязването на този ден - за да се почетат и поменат душите на близките нам хора, отишли си от този свят.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
Черешова задушница е втората от общо три задушници в годината. Винаги се пада в събота преди Петдесетница.
Поверия за Черешова задушница
Черешова задушница е денят, в който душите на мъртвите се прибират след Велики Четвъртък.
Различните страни имат уникални обичаи, традиции и практики, които са характерни за тяхната култура. Въпреки че някои от тези обичаи може да изглеждат странни за нас като чужденци, те имат значително културно и историческо значение за хората, които ги практикуват.
На Тодоровден по изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги и ги водят на водопой. Жените започват да пекат обреден хляб, с който хранят конете.
На Тодоровден по изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги и ги водят на водопой. Жените започват да пекат обреден хляб, с който хранят конете.
Тодоровден или Конски Великден в България В първата събота на Великия пост в България се празнува Тодоровден или Конски Великден.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския народен календар първата седмица след Сирница е наречена Тодорова неделя. Тази седмица получава името си от празника Тодоровден, който винаги се отбелязва в събота.
След Месни Заговезни (10 март) започва Сирната неделя, чийто последен ден е Сирни Заговезни (17 март). Денят е винаги точно 7 седмици преди Великден.
Сирни Заговезни е един от най-вълнуващите дни в православния календар. Този ден, предшестващ началото на Великия Пост, е изпълнен с обичаи и традиции, които датират от далечни времена и носят със себе си символика и значимост.
Вълшебството на българските народни обичаи се оказва неизмеримо, особено по време на традиционната седмица между Месни и Сирни заговезни.
Месни Заговезни или Неделя Месопустна, е характерен православен празник, който се провежда всяка година в неделя, 8 седмици преди Великден.
Както при всички религиозни обреди и ритуали, на Голяма Задушница също има определени правила и ограничения, които трябва да се спазват по време на отбелязването на този ден - за да се почетат и поменат душите на близките нам хора, отишли си от този свят.
Бабинден е български празник, отбелязва се на 8 януари (или на 21 януари по стар стил). Празникът е посветен в чест на бабата акушерка.
След светлите декемврийски празници януари ни посреща с още по-богат празничен календар, в който не лисват както големи църковни празници, така и поводи да напълним чашите на гостите, защото празнуваме името си.
Всяка година Никулден се отбелязва на 6 декември ( през 2023 това се пада сряда). Това е един от най-важните православни празници.
На 14 октомври 2023 г. църквата почита Света Петка. Празнуваме Петковден. Смята се, че това е завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
Утре отбелязваме един от най-големите християнски празници – Успение Богородично или Голяма Богородица. На този ден именници са Мария, Марин, Марияна, Мариана, Мариан, Мара, Марийка, Мира, Мариета, Марио, Мариела, Преслав и Преслава.
В края на този месец почитаме християнските Апостоли Свети Павел и Свети Петър. Празникът, посветен на Свети Петър, е на 29 юни и е свързан с бита и културата ни.
Давиловият лист е едно от най-древните растения, с които гърци и римляни са украсявали главите на поети и знатни личности.
Нощта срещу Еньовден, може би, е най-тайнствената и мистична нощ в годината. Народното поверие твърди, че в тази нощ звездите се доближават към земята и усилват лековитите свойства на лечебните билки.
За Еньовден народните поверия разказват, че точно тогава обредите и ритуалите за привличане на щастие и късмет са особено силни.
Различните страни имат уникални обичаи, традиции и практики, които са характерни за тяхната култура. Въпреки че някои от тези обичаи може да изглеждат странни за нас като чужденци, те имат значително културно и историческо значение за хората, които ги практикуват.
Черешова задушница е втората от общо три задушници в годината. Винаги се пада в събота преди Петдесетница. Поверия за Черешова задушница Черешова задушница е денят, в който душите на мъртвите се прибират след Велики Четвъртък.
