След Месни Заговезни (10 март) започва Сирната неделя, чийто последен ден е Сирни Заговезни (17 март). Денят е винаги точно 7 седмици преди Великден. Известен е още и като Големи Заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна.
Ето кои са най-популярните традиционни обичаи, които трябва да се спазват.
Ден за прошка
Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки “Прощавай”, “Простено да е” отговарят по-възрастните. Семейството сяда на празнична вечеря, която трябва да е обилна, но да изключва ястия от месо. На масата трябва да има ястия със сирене, яйца, риба, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се яде бяла халва.
Хамкане
Сирни Заговезни е свързан с обичая хамкане. Възрастните жени закачват парче халва на червен конец и го връзват на тавана. Всички деца се нареждат в кръг, поставят ръцете си отзад и се опитват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца, а децата се надпреварват кой ще отхапе халвата. Забранено е използването на ръцете, само устата.
Заговезнишки огньове
Празникът се свързва и с прескачането на големи огньове от млади мъже. Те събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица - Сирница. На Сирни Заговезни момчетата и младите мъже подреждат шумата и клоните на купчини по височините около селото и ги палят. В някои региони огньовете се палят в центъра на селата - на мегдана. Поверието е, че докъдето достига светлината от пламъците, дотам няма да удари градушка. Цяла нощ всички прескачат огньовете за здраве, плодородие, но и да се предпазят от бълхи и падане на градушка. В някои райони на страната се палят огнени стрели и факли. Младежите носят запалени факли и извършват с тях ритуално очистване на нивите за по-богат добив. Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра се вие хоро, което е последното преди строгите великденски пости.
Кукери
Със Сирни Заговезни е свързан и друг български обичай - кукерите. В някои райони на страната кукерските игри се организират на този ден. Кукерите имат свой водач, който е начело на останалите членове на групата и се нарича цар. “Царят” извършва ритуално засяване на нивата. По време на този ритуал, останалите кукери подрънкват с хлопките и звънците и носят “царя”. След това кукерите обикалят всички къщи и благославят стопаните им. Поверието гласи, че колкото по-страшни са маските им и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили. Костюмите им се изработват от животинска кожа. Най-важният детайл от тях е маската, също направена от материали от животински и растителен произход - кожа, рога от едър рогат добитък.
Подготовка за Великденските пости
Сирни Заговезни е последният ден, в който се консумира храна от животински произход. От следващия ден християните се отдават на строг великденски пост, през който изчистват не само тялото, но и духа си. Забранени са всички сватби, тържества и забавления.
Християните пречистват тялото и духа си за посрещането на най-големия християнски празник - Възкресение Христово.
